ПЛО̀ЧЕСТ

ПЛО̀ЧЕСТ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. Който има плочи, покрит с плочи; плочен. От дървения праг на къщата, през градинката и двора, води плочеста пътечка, по която се излиза на пътя. Хр. Пелитев, ХО, 87. Пред битова къща с просторен чардак и плочест покрив белее издължена каменна чешма. Ив. Коларов, Е, 5. Той [Левски] стигна преди Каравелова входа на къщата и прескочи леко трите криви плочести стъпала. Ст. Дичев, ЗС I, 565. // Който е направен като плоча, във вид на плоча. Освен ребрести се употребяват и плочести скари с отвори (дупки) за преминаване на въздуха .., които се употребяват за гориво с малко летливи вещества, които биха прегрели силно ребрестите скари. К. Славомиров, Т, 335.

2. Спец. Който е наслоен или се цепи на плочи. Във вулканските покриви и потоци се среща и плочесто напукване. Г. Георгиев, П, 151. Подобно на кристалите и минералите се явяват със следния облик: 1. изометричен; .. 4. плочест. Г. Георгиев, МП, 124. С. А. Захаров различава при тях [структурните агрегати] тип, род и вид .. Родовете са девет: буцест, троховиден, .., призматичен, плочест и люспест. П. Боянов, П, 233.

Списък на думите по буква