ПЛОЧНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЛО̀ЧНИК, мн. ‑ци, след числ. ‑ка, м. 1. Тротоар, двор, площадка или улица, покрити с плочи или плоски камъни. В този час на деня главната уличка беше почти празна и аз крачех унило по плочника. С. Северняк, ВСД, 126. Двата .. фара, първи нарушиха нощния сън на градските улици. Плочниците бяха безлюдни, витрините тъмни. Л. Стефанова, ВМ, 10. Снегът вече бе застелил плочника пред къщата, двора, градината. В. Милев, РК, 155. Дъждът плющеше по плочника на перона. М. Марчевски, П, 244.

2. Само мн. Геол. Плоски скални пластове, подобни на плочи в планински масиви. Влакът се промъкна под Лакатнишките скали. Червените и бели плочници с чудновати зъбери привлякоха погледите на гостите. Н. Каралиева, Н, 11. Заобикаляхме по кози пътеки чукарите, слизахме в проходите и изкачвахме с триста мъки плочниците. В. Мутафчиева, СД, 75-76.