ПЛОЩАД —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЛОЩА̀Д м. и (остар.) пло̀щад, ‑та̀, мн. ‑и, ж. 1. Незастроена селищна територия с обществено предназначение, обикн. благоустроена, оформена с архитектурни средства. Специалните площади — пред паркове за отдих и култура, пред големи стадиони, пред панаирни палати, пред заводи и други подобни архитектурни обекти — са едновременно и съобщителни възли, и служат като места за събрания и митинги. Т. Горанов и др., ПА, 168. На няколко места се отваряха малки площади и само житният и конският пазар бяха доста широки празни места на двата края на чаршията. Д. Талев, ЖС, 21. От станцията излязохме на една площад, на която е издигнат градският дом, величествено, разкошно здание, за постройката на което са потрошени сума милиони долара. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 5, 60.

2. Стесн. Спец. С прил. транспортен, съобщителен. Обширно празно пространство пред учреждение, предназначено за разполагане, спиране и др. на превозни средства (главно автомобили). Транспортните (съобщителните) площади се устройват пред ж.п. гари, болници, .., автогари и др. Те са най-често срещаните площади и с най-големи изисквания към вертикалното им планиране. К. Груев, ПГ I, 423.

— От рус. площадь.