ПЛОЩА̀ДЕН

ПЛОЩА̀ДЕН, ‑дна, ‑дно, мн. ‑дни, прил. 1. Който се отнася до площад, свързан с площад. В пространството на площада може да се създаде и подходяща доминанта (кула или паметник), която трябва да се открива към главните улици и да отговаря на свободната композиция на площадното пространство. Т. Горанов и др., ПА, 372. Това беше фигурата на един герой от Саломоновския цирк — един площаден борец с рядка сила и стоманени мускули. Ив. Вазов, Съч. VI, 133.

2. Прен. Пренебр. За действие, проява и др. — което се отнася до широка публика с непретенциозен вкус, обикновено за да бъде използвано за някаква цел. Тоя спор би бил от полза, ако можеше да се запази на идейна висота и не даваше повод на безогледни политици да коват от него оръжия за площадна борба. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 149. — Дълбоко, академично третиране на философските теми вие не търпите, защото не можете да ги отстоявате... На вас — демагогска площадна агитация, друго не ви трябва... за друго не ви бива... Г. Караславов, Избр. съч. II, 20. Наистина при ничтожността на площадните (пазарските) и прости интереси на тоз живот, .. има и една по-висока идея допущана, ..; а тя е жребий на безсмъртната душа. П. Р. Славейков, ДБМ (превод), 184. // Който е присъщ за подобни прояви — снижен, простоват, демагогски. Ще обърнем само вниманието на читателите си върху обстоятелството, че в един публичен митинг .. се осъжда с един площаден и хамалски език колега им Радославов. С, 1894, бр. 1486, 3.

Списък на думите по буква