ПЛОЩАДКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЛОЩА̀ДКА ж. 1. Неголяма обособена или оградена хоризонтална площ, равно място на стълбище, на стръмен склон и под. Сега тя пак мислеше за стълбището, за неговите площадки и вратите на всяка площадка. А. Наковски, БС, 139. Мога само да отбележа, че платото бе великолепна площадка за кацане или за излитане на междузвездни кораби. Й. Радичков, СР, 208. На‑

всякъде те [горските работници] засаждат млади фиданки на площадки и пояси върху добре подготвена от миналата година почва. ОФ, 1958, бр. 4195, 1. Върху най-горните площадки на кулите ѝ [на крепостта] стояха неподвижни или бавно се разхождаха от бойница на бойница снажни войници. Й. Вълчев, СКН, 12.

2. Обикн. със съгл. опред. Място с определено предназначение, уредено и обзаведено за детски игри, спорт, строителство и др., означени от определението Изправил се той на трибуната, тръснал къдрите на буйната си коса и заговорил пламенно и вдъхновено за бъдещия прекрасен парк, .., за оркестрите и танцовите площадки. П. Незнакомов, СНП, 24. — Наистина сега у нас е като в приказките — каза тя и изтича при децата, които играеха на добре уредената детска площадка. С. Ставрев, ТСП, 42. И ето в ранното утро на 12 април 1961 г. на осветената от слънчевите лъчи стартова площадка на първия звездолет "Восток" удари часът на космическата ера. М. Ганева, ЧК (превод), 195. В момента по снимачните площадки се работи новата немско-българска продукция "Звезди" по сценария на Анжел Вагенщайн. ЛФ, 1958, бр. 37, 3. Спортната площадка.