ПЛУВАЩ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЛУ̀ВАЩ, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. сег. деят. от плувам като прил. Който плува. Веднъж при тихо време няколко косатки, .., започнали да преследват ято плуващи пингвини. К, 1967, кн. 7, 7. Отначало методите на изследване [на морето] са били чисто физични. Плуващи предмети, въже с вързан камък, дълъг прът са предшественици на някои сегашни уреди. Пр, 1953, кн. 1, 36. Китообразните дишат шумно. Нашият известен полярен изследовател Г. А. Ушаков дава много ярко описание на такова дишане у делфините-белуги сред плуващите ледове край Северна земя. С. Влахов, ЖЗМ (превод), 9-10.

◊ Плуващи пясъци. Неустойчива земна повърност, пясък, който се премества, движи поради това, че се намира върху глина, която не пропуска вода, а я задържа. Борбата с плуващите пясъци е твърде трудна и свързана с много разходи. Д. Велев, М II, 138.