ПЛУГЧЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЛУ̀ГЧЕ, мн. ‑та, ср. Умал. от плуг; малък плуг. Скоро желязото добива длъгнесто-плоска форма. Кирил замахва последен удар — Какво ще става от това, майсторе? — .. — Плугче за култиватора. Тази есен са счупили няколко. С. Северняк, ИРЕ, 7. Това не е 1929 година, когато тримата братя Кризко .. са обединили първите 5-10 дворове и почнали заедно да орат с плугче. ОФ, 1950, бр. 1842, 4.