ПЛУЖЕК —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЛУ̀ЖЕК, мн. ‑ци, след числ. ‑ка, м. 1. Разг. Гол охлюв. Helix pomatio. Голият охлюв — плужек гризеше една гъба печурка. П. Бобев, ЗП, 22. В мазето постоянно беше влажно и усойно, по каменните стени пълзяха плужеци. Д. Фучеджиев, Р, 37. — Вуйчо, знаеш ли, че ми се виждаш доста променен? — В какъв смисъл? .. Походката ти например. Сега стъпваш много по-твърдо .. — Искаш да кажеш, че преди това съм се мъкнал като плужек? — Какво е това плужек? — Охлюв без къщичка на гърба. П. Вежинов, НБК, 130-131.

Прен. Руг. За човек без достойнство, без собствено мнение и под.; нищожество, влечуго. — Ти да си държиш устата! — извика Костадин .. — На устата си още не съм намерил чорбаджия .. Кръв нахлу в главата на Костадин .. Да беше хванал тоя плужек за врата и да го изрита от мелницата! Ем. Станев, ИК III и IV, 394.

2. Диал. Охлюв.

— Друга форма: плъ̀жек.