ПЛУЖЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЛУ̀ЖЕН, ‑жна, ‑жно, мн. ‑жни, прил. Спец. 1. Който се отнася до плуг. Плужни пластини. Плужна ос. Плужен регулатор. Плужно устройство.

2. Който има плуг (във 2 знач.); плугов. Снегочистачните машини могат да бъдат разделени на две групи: плужни снегочистачи (снегорини) и шнеко-роторни снегочистачи (снегоизхвъргачи). Д. Христов, СПМ, 488.

◊ Плужно тяло. Спец. Главна работна част на плуга, с която се разорава земята, съставена от лемеж, отметателна дъска, стълбец

(стойка) и пълзец или от диск. Впрегатните плугове са обикновено по-малки, по-леки, по-опростени, с едно или най-много две плужни тела. Осн. сел. стоп. VIII кл, 24. — Загаси машината, Янке! — подвикна бригадирката Петра Атанасова. — Лемежите се разкривиха, трябва да ги сменим. Едното плужно тяло ще се откърти, скъсал се е задният болт. Ст. Поптонев, ОБЛ, 96.