ПЛУЖКОВ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЛУ̀ЖКОВ м. Диал. Плужек; плужък, плъж, плъжец, плъжковец, плужул, плюгавец, плютък, плюшък. Повредите, които неприятелите направяха на градските стени деня, те ги поправяха нощя с неуморна ревност, ако и да беше ся свръшила вече храната им и да бяха принудени да употребяват за храна ежевите, плужковите и още кожите. П. Р. Славейков, ПИ, 24. Има примери, които свидетелствоват, че са валяли дъждове с плужкови и змии. Ч, 1875, бр. 2, 77.

— Други форми: плю̀шков и плъ̀жков.