ПЛУРАЛИЗЪМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЛУРАЛЍЗЪМ, ‑змът, ‑зма, мн. няма, м. 1. Полит. Основен принцип на демокрацията, според който нейното функциониране и гарантирането на правата и свободите се обуславят от съществуването на повече обществено-политически сили (партии, синдикати, организации и др.) — посредници между индивида и държавата. Демокрацията и плурализмът силно политизираха народа. Диал., 1990, бр. 7, 7. // Свобода за изразяване на различни мнения, идеи. Плурализъм на мнения.

2. Книж. Допускане на едновременно равноправно съществуване на множество от прояви, форми и пр. в определена област, които се конкурират помежду си. Плурализмът на собствеността е израз на икономическата свобода на всяко гражданско общество. Диал., 1990, бр. 7, 7. Плурализмът замества идеологията, разнообразието надделява над аскетизма, а мълчанието отстъпва пред красноречието. ЛИК, 1991, кн. 2, 18.

3. Филос. Философска доктрина, според която съществата, които съставят света, са многообразни, индивидуални, независими и

не могат да се свеждат до една единствена форма, вид. Противоп. монизъм.

— От лат. pluralis 'множествен' през фр. pluralisme.