ПЛУТОКРАТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЛУТОКРА̀Т м. Книж. Лице, което има определящо влияние в обществения живот и участва в управлението на държавата благодарение на богатството си. Боян долови: "Боя се, че плутократите ще превърнат София в пепелища!" М. Грубешлиева, ПИГ, 176. — Вдигате много шум. — Че да не отиваме на литургия? — забеляза червенокосият и произношението му издаде веднага, че бе чужденец. — Когато плутократите влизат в кръчма, вдигат повече шум! Д. Димов, ОД, 100-101. Смешний календар са провикнува щото има сила дано разбуди дремляющите плутократи и най-вече сънливите калугери, да скочат и да са притекат в помощ на българската книжнина. П. Р. Славейков, СКНГ, 39. Властта и силата са в ръцете на плутократи.

— От гр. πλο?τος 'богатство' + κράτος 'сила' .