ПЛУТОН —Речник на българския език — алтернативна версия
ПЛУТО̀Н2 м. Геол. Подземна втвърдена магмена маса. През 1928 г. Х. Клоос (..) въведе названието плутон за всяко самостоятелно интрузивно тяло. Това название се наложи и доби гражданственост в петрологията и геологията. Г. Георгиев, П, 141. През същото време, когато се е изграждало Средногорието, в нагънатите пластове се вмъкнали и втвърдили големи маси от магма, които образували редица плутони. Р. Христов и др., Г, 119. От сиенит е изградена централната част на Витоша (Витошкият плутон). Р. Христов и др., Г, 29.
— От гр. собств.