ПЛУТО̀Н

ПЛУТО̀Н1, мн. няма, м. 1. Астрон. Деветата по отдалеченост от Слънцето планета от Слънчевата система със сравнително малка маса и малък диаметър.

2. Митол. В древногръцката митология — бог на подземния свят и владетел на душите на мъртвите.

— От гр. собств.

ПЛУТО̀Н

ПЛУТО̀Н2 м. Геол. Подземна втвърдена магмена маса. През 1928 г. Х. Клоос (..) въведе названието плутон за всяко самостоятелно интрузивно тяло. Това название се наложи и доби гражданственост в петрологията и геологията. Г. Георгиев, П, 141. През същото време, когато се е изграждало Средногорието, в нагънатите пластове се вмъкнали и втвърдили големи маси от магма, които образували редица плутони. Р. Христов и др., Г, 119. От сиенит е изградена централната част на Витоша (Витошкият плутон). Р. Христов и др., Г, 29.

— От гр. собств.

ПЛУТО̀Н

ПЛУТО̀Н3 Остар. Воен. Само в съчет.: В плутон. За стрелба — едновременно от няколко оръжия или оръдия; залпово, в залп. Сърбите сѐ стрелят в плутон .., ама

се плашат много от "ура". Ив. Вазов, Съч. VI, 126.

Списък на думите по буква