ПЛУТОНИЙ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЛУТО̀НИЙ, мн. няма, м. Хим. Изкуствено получен химически елемент Pu от групата на актинидите — тежък, силно радиоактивен, отровен, но крехък сребрист метал, който се използва като реакторно гориво и за ядрено оръжие. Тъй като плутоният не се среща в природата, а изкуствено се получава, възприема се да го наричат вторично ядрено гориво. Я. Якимов, Т, 443. За военни цели особено важен се оказа изкуственият изотоп плутоний 239, който се натрупва в специални така наречени размножителни реактори за сметка на "изгарянето" на уран 238. НТМ, 1961, кн. 5, 3.

— От гр. собств.