ПЛЪЖ, плъ̀жът, плъ̀жа, мн. плъ̀жеве, след числ. ‑а, м. Диал. Плужек; плужък, плужков, плъжец, плъжковец, плужул, плюгавец, плютък, плюшък.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.