ПЛЪЗГАВ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПЛЪ̀ЗГАВ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. За повърхност — който предизвиква плъзгане1 поради това, че е много гладък, влажен, заледен; хлъзгав. Камъкът беше плъзгав и хората стъпваха внимателно, като се придържаха о грапавините на стената. Ст. Загорчинов, ЛСС, 133. След проливния пролетен дъжд, времето си остана притъмнено, мрачно — .., и пастирчетата подкараха добитъка по разкаляните плъзгави пътища към село. Ил. Волен, РК, 70. Някои войници се плъзгат и падат, други им подават пушките си, те се ловят за тях и с мъка излизат по калните и плъзгави сипеи. Й. Йовков, Разк. II, 151. Плъзгави стъпала. Плъзгав паркет. Плъзгав коридор. Плъзгава улица. // За вещество, материал — който предизвиква плъзгане1, хлъзгане обикн. поради това, че са мокри, влажни; хлъзгав. Калта е гъста и плъзгава, на всяка крачка войници падат. Й. Йовков, ПК, 74. Окапалата шума беше плъзгава. Х. Русев, ПЗ, 111. След трудното изкачване с помощта на въжета и след още по-трудно спускане по плъзгавата глина отново сме при реката. ВН, 1958, бр. 2063, 4.
2. За животно и негово тяло или за предмет — който трудно може да се хване, да се задържи в ръце, който се изплъзва поради мократа си или слузеста, мазна, гладка повърхност; хлъзгав. Жабата няма шия .. Тялото ѝ е плъзгаво, покрито с много слуз и сплеснато отгоре. Това улеснява също движенията ѝ във водата. Зоол. VII кл, 79. Целия път е осеян с раци. Намъкнали са се в черупките на охлюви, .. Само че вместо мекото, влажното и плъзгаво тяло от черупките се подават сухите безформени крака на тия хитри животинки. М. Яворски, ЕСВ, 158. Като остана сама, Николина се залови на работа. Премете, прибра съдовете и подкачи да ги мие. Тя беше се поотпуснала вече, .. Страхуваше се само от проклетите плъзгави чинии. Г. Райчев, ЗК, 30. Мокрият плъзгав сапун като жив изскочи от ръчичките на детето и се търкулна на пода.
3. Прен. Книж. Който трудно може да се определи точно по вид, съдържание, тъй като няма ясна, определена постоянна характеристика. Той [Кондарев] слушаше с наслада как извират [мислите] леко и свободно, опитваше се да ги улови, но не успяваше да ги задържи в паметта си и щом се насилеше да направи това, мисълта изчезваше и на нейно място идваше друга, също така плъзгава и неизразима. Ем. Станев, ИК III и IV, 331. Плъзгави граници между понятия. Плъзгави дефиниции.
4. Като същ. плъзгаво<то> ср. Плъзгаво място; плъзгавина, хлъзгавина. Не минавай по плъзгавото, че ще паднеш.
◊ Стъпвам / стъпя на плъзгава почва. Разг. Занимавам се с нещо несигурно или разчитам на нещо несигурно. Аз се боех за него, и бързо исках да прочета книгата, за да видя дали не е стъпил на плъзгава и опасна почва. К. Величков, ПССъч. VIII, 246.