ПЛЪЗГАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЛЪ̀ЗГАМ, ‑аш, несв., прех. 1. Тласкам, придвижвам нещо по много гладка, наклонена или влажна, плъзгава повърхност. Човекът с престилката е поставил ситните гвоздейчета направо върху легналото стъкло и пръстите му ги плъзгат по лъскавата прозрачна повърхност към края, до дървената част на прозореца. Цв. Чалъков, ЗИК, 7. Нареждаме се от двете страни на кораба и внимателно го плъзгаме към езерото. Той се гмурка като патица във водата и се поклаща грациозно от образувалите се мънички вълни. П. Незнакомов, МА, 45. Не подава хляба, а го плъзга по тезгяха. △ Плъзгам шейна. △ Плъзгам чаша по масата.

2. Движа нещо леко, плавно по някакъв предмет. Разтворил пред себе си атласа, скорошният пътник дълго плъзга показалеца си по картата, .. докато най-сетне спре на оная точка от земното кълбо, дето кракът му ще стъпи след седмици или след месеци. Св. Минков, ДА, 5. Екзархът плъзгал ръка по косата на момчето и слушал с усмивка "живата история", както наричал Константин. Хр. Бръзицов, НЦ, 271. Тримата статистици се заловиха вече за работа. Събираха, деляха, плъзгаха подстригани моливи по дълги колони от цифри. Д. Калфов, Избр. разк., 204.

3. В съчет. с очи, поглед — гледам, оглеждам обикн. постепенно, бавно нещо или поредица неща. "Остарял е — помисли с болка той [Добри], докато плъзгаше очи по прошарените кичури коса на тила, по прошарения перчем и мустаци на Първана." В. Мутафчиева, ЛСВ II, 259. Той измерваше с очи стройния стан на госпожа Матеева, плъзгаше погледа си по облата ѝ шия и полуголите ѝ рамене и само тракаше с писалка по дъното на мастилницата. Д. Калфов, Избр. разк., 365. плъзгам се страд. от плъзгам в 1 знач.

ПЛЪ̀ЗГАМ СЕ несв., непрех. 1. Движа се леко по заледена, заснежена или друга много гладка или наклонена повърхност, като се допирам до нея с някаква част от тялото или корпуса си; пързалям се, хлъзгам се. Райчо усещаше как се плъзга шейната и слушаше звънчетата на трите впрегнати коня. Д. Габе, МГ, 55. Скиорите се плъзгат по склона. // Движа се по същия начин поради загуба на равновесие, устойчивост. Тетка е намазала дъските с паркетин и Нели и Лили по терлици постоянно се плъзгат по тях. В. Бончева, АП, 48. На пътя ни се изпречва дълбок дол с отвесни, като стени, брегове. Някои войници се плъзгат и падат. Й. Йовков, Разк. II, 151. С тежки скокове се носеше старият елен по неравното корито на потока. Той се плъзгаше и спъваше, вдигайки бразди вода и събаряйки камъни под копитата си. Ем. Станев, ПЕГ, 34. Педя по педя вбивам натежали нозе в рукнал пясък и се плъзгам назад. Бл. Димитрова, ПКС, 53. // Движа се по също такава повърхност, седнал или застанал върху нещо, което се придвижва по нея; пързалям се, хлъзгам се. Тук [на пързалката] валеше сняг. Много спортисти се плъзгаха с шейни и ски по ледения път. ВН, 1953, бр. 307, 4. Плъзгам се с водни ски по вълните.

2. Прен. Движа се леко, плавно, като едва докосвам земята или друга повърхност. Колата се плъзгаше по лъсналия паваж из неспирния поток от автомобили, сред които се провираха ловко велосипедисти с чадъри в ръце. П. Бобев, К, 66. Музиката свиреше валс, по излъскания паркет танцуваха млади двойки. Младши кавалерийски офицери се плъзгаха по паркета, подрънкваха с шпорите си и галантно чупеха кръст в покани към госпожиците. Д. Ангелов, ЖС, 223. Моторът все още работеше, лодката се плъзгаше по спокойното гладко море, зад кърмата шумеше пенестата водна диря. П. Вежинов, ДБ, 93. Жената протяга ръка и го гали по косата .. Бялата ръка на певицата се плъзга по меката коса на момичето. С. Северняк, ИРЕ, 141. ^● Обр. Скръбта, която се лееше в песента, беше сега още по-тежка и безкрайна .. Само отвреме-навреме някакъв далечен спомен се плъзгаше над струните и им придаваше стройна мъжественост. Ст. Загорчинов, ЛСС, 43.

3. За врата, подвижна стена, влак и под. — движа се леко по канал, релси или с помощта на някакво друго устройство. Преди това бях дръпнал капаците на прозореца — те не се затваряха като врата, а се плъзгаха върху жлебове, — сега наметнах върху капаците и завивката. А. Дончев, ВР, 83. Вратите на гаражите са на пружини и не се отварят, а се плъзгат по таваните. М. Яворски, ЕСВ, 113. А влакът вече се плъзга по релсите и Едит пропуска вагона си и успява да се залови едва за следния вагон и продължава да стои на стъпалото и да гледа насам. Б. Райнов, НН, 481.

4. За плъзгаво тяло, за мокър или мазен гладък предмет — имам свойството да не се задържам при хващане, вземане в ръце; изплъзвам се, хлъзгам се. Рибата трудно се хваща в ръце, защото тялото ѝ много се плъзга. △ Не искаше повече да мие чиниите, защото ѝ се плъзгали в ръцете и напоследък изтървала и счупила три. ^● Обр. Кога някой трудолюбец ся отпусти, та кое по пиение, .., кое по други пусти нечта остави да му ся плъзгат и измичат из ръце париците, .., той няма да цъфне. Й. Груев, СП (превод), 224. // За обувки, подметки на обувки и под. — при движение по лед и по друга гладка повърхност не мога да окажа достатъчно съпротивление и ставам причина за губене на равновесие, за залитане и падане; хлъзгам се, пързалям се. Не ходи с тия износени обувки, защото много се плъзгат и вече си падал няколко пъти с тях през зимата. △ Подметките от гьон се плъзгат много по заледените места.

5. За вода, поток, река и под. — тека, протичам леко, без усилие; пълзя. Отдалеч не личеше дори накъде тече реката, а не се чуваше и ромонът на водните струи, които лениво се плъзгаха на юг. Ст. Загорчинов, ДП, 295. Снегът се топи и тънки кални поточета се плъзгат между камъните. А. Каменова, ХГ, 159.

6. За светлина, влага, мъгла, огън и др. — разпростирам се леко и постепенно по нещо; пълзя, пропълзявам. Изотзаде ѝ, .., се промичаше един ясносветлив и весел лъч, плъзгаше се по лявото ѝ рамо. Т. Влайков, Съч. II, 162. Други са тия часове в големия град. Същите лилаво-жълти лъчи се плъзгат по широки булеварди, по прозорците на високи здания. Л. Александрова, ИЕЩ, 215. Припадна след туй тъмна мъгла над Копривщица,.. Влечеше се ниско по околните хълмове, плъзгаше се надолу, нахлуваше в улиците и дворовете. В. Геновска, СГ, 163.

7. Прен. За очи, поглед — гледам, проследявам нещо или поредица неща, обикн. бегло, без да се задържам върху тях, като че ли не ги виждам. Напрегна отново ума си над урока, но погледът му безцелно се плъзгаше по редовете. Всички букви се сливаха и върху страниците на учебника той вижда‑

ше само бели и черни линии. П. Проданов, С, 22. Един гологлав млад мъж бавно се измъква отвътре и се отпуска на пейката. Очите му се плъзгат по тая отдавна позната гледка: площадът отсреща, .., жълтото здание на кметството. К. Константинов, СЧЗ, 10. Погледите им се плъзгаха край него, сякаш не съществуваше в лодката, сякаш бе въздух. П. Вежинов, ДБ, 266.

8. Прен. За израз, усмивка, гримаса — появявам се; преминавам, пропълзявам. Хаджията все така си седеше кръстато на турския миндерлик, .. Понякога тиха усмивка се плъзгаше по изостреното му лисичо лице. А. Гуляшки, МТС, 67. Понякога лека усмивка се плъзгаше по устните ѝ [на княгинята], някаква дума избълболяваше в гърлото и замираше преди да достигне повърхността. Ст. Загорчинов, ЛСС, 8. По лицето ѝ се плъзга страх.

9. Прен. Книж. Отклонявам вниманието си към друго нещо, обикновено несъществено, странично; отвличам се, отклонявам се. Често писатели, които правилно подбират отделен добре замислен случай, .. се плъзгат по външната видимост на фактите. С, 1952, кн. 11, 190. Не се плъзгай по други проблеми в статията си, разработи в детайли основния въпрос. // За мисъл, разговор и под. — насочвам се към друг обект, друга тема; отклонявам се. Ванко безстрастно гледаше снимката. Той бе уморен, недоспал — мислите му се плъзгаха по друга посока. М. Грубешлиева, ПИУ, 76. Разговорът постепенно се плъзгаше към темата за — отношението към паметниците и старините.

◊ Плъзгам се по наклонена плоскост. Книж. Водя безнравствен или лек, неразумен живот, който ме докарва до морално падение. В стремежа да забогатее бързо младежът се плъзга по наклонената плоскост и стига до гибел. Плъзгам се по повърхността на нещо. Книж. Не се задълбочавам, разглеждам повърхностно, незадълбочено нещо. За съжаление обаче, все още много наши драматурзи се плъзгат по повърхността на явленията, боят се да не "затънат" в душата на героя .., движат се отгоре-отгоре по сюжета. Т, 1954, кн. 6, 48-49. Обратен, но със същите резултати е случаят, когато авторът има съзнание за голямото, типичното, но поради творческа незрялост или непознаване на материала не успява да индивидуализира, плъзга се по повърхността на проблемите, минава от предмет на предмет, без да спре трайно вниманието си върху даден обект. С, 1951, кн. 1, 186.