ПЛЪЗГАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЛЪ̀ЗГАНЕ ср. Отгл. същ. от плъзгам и от плъзгам се; хлъзгане. Поставил ръцете си отгоре на волана, Данко бе клюмнал глава. Умората бе прекършила волята му, а плавното плъзгане на колата по чистия асфалт отне и последните му съпротивителни пориви. К. Кръстев, К, 260. И в тази стихосбирка поетът повтаря някои от недостатъците на "Партизански дневник": схематизъм,.., плъзгане по фактите, сухота. С, 1951, кн. 10, 189. Триене, което възниква при плъзгане на едно тяло върху повърхността на друго, се нарича триене при плъзгане. Физ. IХ кл, 1965, 60. Заледените улици създават условия за плъзгане.