ПЛЪЗИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЛЪЗЍЦА ж. Диал. Долната част на рало, която се плъзга по земята; плажица, плаз, плъз, плъзга, плъза. Ралото бе изправено до хамбара. Ръчицата и плъзицата му опираха в оградата. Кр. Григоров, Р, 170. Като стъпил на плъзицата на ралото, прокарваше ония ти бразди, дълбоки и прави. Ив. Вазов, Съч. ХI, 23. Струпаха надве-натри сватбата, даде му вуйко му една крава без опашка, продадоха едно парче земя, та му купиха и друга — оттук плъзица, оттам колело, и стана Дако домовладика. Чудомир, Избр. пр, 13.