ПЛЪНКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЛЪ̀НКА ж. 1. Специално приготвена смес с различен състав (ориз с късчета дроб, кайма, зеленчуци, сирене, подправки и под.) за пълнене на агне, птица, чушки, сърми, тиквички, баница и др.; пълнеж. Агнето, заредено с плънка от пресен лук, ориз и джоджен, сладко дъхтеше. Д. Шумналиев, ПЛ, 35. Плънката се поставя с лъжичка в издълбания зеленчук, без да се притиска, за да остане рохка. Л. Петров и др., БНК, 77. Жените .. наричаха баницата с киселец зелник, а точеното със спаначна плънка по същата логика назоваваха щрудел. Р. Сугарев, СС, 9. Плодовата плънка миришеше много апетитно. △ Обича да яде плънката на пилето. △ Плънка за палачинка.

2. Материал (вълна, памук, парцали и под.), с който се пълнят възглавници, дюшеци, юргани и др. за да бъдат годни за използване; пълнеж. Насъбрах хубава плънка от вълна за нови дюшеци и юргани. △ Трябва вече да сменя плънката на възглавниците. △ Плънка от перушина. Плънка от силикон.