ПЛЪ̀ПВАМ

ПЛЪ̀ПВАМ, ‑аш, несв.; плъ̀пна, ‑еш, мин. св. плъ̀пнах, св., непрех. 1. Само мн. и 3 л. ед. За пълзящи животни — започваме да се появяваме в голямо количество и да пълзим, да се движим на различни места, в различни посоки; плъзвам2, запъплям, запълзявам. След дъжда охлювите плъпнаха. △ По пода са плъпнали мравки. // За пълзящо животно — започвам да пълзя, да се движа; тръгвам, задвижвам се, запълзявам, запъплям, плъзвам2. Така се върти коза, кога по рогата ѝ надолу плъпне червей и се докопа до мозъка. Й. Радичков, СР, 35.

2. Разг. Само мн. и 3 л. ед. За хора, коли, животни и др. — появяваме се много, в голямо количество и започваме да се движим някъде; плъзвам2, запъплям. Българи и турци, мъже и жени бяха плъпнали навред, стоваряха тор, стягаха плетищата, копа‑

еха. Ст. Дичев, ЗС II, 282. Час, два и пазарът се изпразня. Продали стоката си, селяните плъпват из чаршията. Ст. Чилингиров, ПЖ, 9. Навсякъде е плъпнал работен народ. Каручки, двуколки, рейсове. Равнината прилича на раздвижен мравуняк. Н. Стефанова, РП, 26. Из улиците на преобразения град плъпнаха сухи, измъчени, окъсани тракийски и македонски бежанци. Г. Караславов, Избр. съч. I, 399. — Утре ще плъпнат по селата ни аскер и потери. Е, кой ще страда? А. Страшимиров, Съч. I, 135. // Само мн. и 3 л. ед. Тръгваме, отправяме се нанякъде, към някаква цел; плъзвам2. Хората плъпнаха към близката мина, отдавна изоставена поради тънкия каменовъглен пласт. Г. Караславов, Избр. съч. I, 382. Турците плъпнали в атака по Лиса и Зелена гора. Ст. Станчев, ПЯС, 14. [Партизаните] налетели на засада и едва се измъкнали. Но оставили издайническа следа. А на сутринта хайката плъпнала по нея. М. Кюркчиев, ВВ, 28.

3. За растение (обикн. увивно) — започвам да се развивам обилно, да раста настрани или нагоре, увивайки се около нещо, като обхващам все повече пространство; запълзявам, плъзвам2. Зелена трева плъпна навсякъде, подмами муцуната на добитъка и той, щом долепи муцуна до нея, повече не я вдигна. Й. Радичков, ББ, 135. Бръшлянът плъпна по стената на къщата до самия покрив.

4. За вода, кръв и др. — започвам да тека обилно; потичам, протичам, плъзвам1. Надигаше се бавно, .., плъпна по улиците, .. Водата идеше и идеше без шум, .., и завземаше развалините. Й. Радичков, ГП, 65. От раната му плъпна кръв.

5. Прен. За сянка, мъгла, облак, огън и под. — плъзвам1 (в 5 знач.). Вечерните сенки плъпнаха по земята и замрежиха селските къщи. К. Петканов, ДЧ, 440. Огънят намери пролуки, плъпна по дюшемето. Й. Радичков, ББ, 76. Още преди да се изкачи на седловината, гъстите облаци над Родопите се надигнаха, плъпнаха нагоре по долината на Грънчарица, затулиха хижата и езерото. А. Христофоров, П, 8. Слънцето преваля баирите, здрач плъпна из долините. Й. Радичков, ББ, 163. // За руменина и др. — появявам се, пропълзявам, плъзвам1. Бай Малин се въодушеви, по бузите му плъпнаха две алени, кръгли петънца. Др. Асенов, СВ, 75. Лека руменина плъпна по бледите ѝ страни и тя пак наведе глава. А. Христофоров, А, 323.

6. Прен. За слух, новина, чувство и под. — започвам да се нося, разпространявам, разнасям; разпространявам се, плъзвам1. В селцето плъпна мълва, че тенецът не знам какво бил направил на Заяковия гащиризон, та сам се пали и гаси. Й. Радичков, СР, 105. Сега, след като бай Вельо разказа каквото знаеше, новината бързо ще плъпне из фабриката. Б. Болгар, Б, 48. След това публично обяви един "черен" списък на граждани, които трябваше да бъдат убити. Тревогата плъпна из града. П. Илиев, ЛВ, 16. Ганчовски .. пак се запиля нататък. И още щом се отдалечи, плъпнаха приказки и агитации срещу него. Г. Караславов, Тат., 119. // За тръпки — започвам да се разпространявам по тялото. Завладян от злоба към себе си, като трепереше от възбуда и срам, той остана по гащета и нагази във вира. Когато водата стигна до кръста му, неприятни тръпки плъпнаха по тялото му, изпълни се с отвращение. А. Мандаджиев, ОШ, 88.

Списък на думите по буква