ПЛЪХАРНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЛЪХА̀РНИК, мн. ‑ци, след числ. ‑ка, м. Рядко. Помещение, сграда, което е непригодно за употреба, нехигиенично, изоставено и запустяло, поради което в него се въдят плъхове. — Още през лятото, когато идвах за овцете, им казах да съборят тоя плъхарник и да построят нов, модерен свинарник. Ст. Даскалов, СЛ, 381.