ПЛЮ̀ВАМ

ПЛЮ̀ВАМ, ‑аш, несв.; плю̀вна и плю̀на, ‑еш, мин. св. ‑а̀х, прич. мин. страд. плю̀внат и плю̀нат, св. Разг. Плюя. Страдаше от безсъница и цяла нощ, кукнал пред огъня,.., пушеше, кашляше, плюваше и непрекъснато мушкаше джезвето в жарта. Д. Калфов, ПЮН, 17. — Хулиганче! — каза жената. — Плювна в чинията на Звискови, представи си. Ст. Даскалов, ЕС, 351. Аврадалията потрепери, плюна недопушената си цигара и я смачка ожесточено с черната, напукана пета на босия си крак. Г. Караславов, СИ, 9. Като плюваше на ръката си, той силно развъртваше чука пред себе си. Д. Немиров, Б, 77. Да се обесиш... На въже да увиснеш — и плюна в лицето му. Д. Спространов, ОП, 385. — Я да беше ме пообръснал завчас.. ще ходя из село да купувам едно-друго, та рекох да не плюват хората от мене. И. Волен, ДД, 10. Плюни на мечти и надежди, / на минали хубави дни. Хр. Смирненски, Съч. II, 69. Обр. — Пушките ѝм не стрелят .. раздули са се от стрелбата и плюват куршумите на двайсетина крачки. П. Вежинов, ВР, 138. Сняг се сипе на провала, / писка вятър, фучи хала — / духа, плюва, парцалива, стене, плаче, като жива. Ем. Попдимитров, ПМ, 68. Нар.-поет. плювам плюнка. Фърлиа ме във тъмни тъмници. / Темници ми били немазани. / Плюва плюнка, темница помаза. Нар. пес., СбВСтТ, 1014. плювам се, плювна се, плюна се страд., възвр. и взаим. плюва се, плювне се, плюне се безл.

◊ <Не> лижа това (онова), дето (което, щото) съм плювал. Разг. <Не> се отказвам, <не> се отмятам от казани от мен думи или от дадени обещания дори и когато съзнавам, че съм направил грешка. Българският народ не може да отстъпи нито на една йота от онова, щото му се е дало от правителството; а правителството не смее да лиже онова, щото е плювало вчера и завчера. СбПер п II, бр. 31, 242. Плювам си / плюна си в пазвата. Разг. Окуражавам се, успокоявам се когато ме е страх от нещо или съм се уплашил. И той е един — плювай в пазвата си, па бягай. боже пази! Аз ще ти кажа — той зачерни момичето. А. Гуляшки, ЗР, 387. Плювам си / плювна си, плюна си на петите. Разг. 1. Бягам силно, колкото мога, за да се спася от някаква опасност. — Хвърляш бомбата и след това си плюваш на петите. Започваш да тичаш така, че да счупиш световния рекорд на бързо бягане. М. Гръбчева, ВИН, 171. И оние [братята] най-сетне разгърнали дисагите си и като видели отрязаните глави на ламнята [ламята] толко ного [много] са уплашиле, че си плювна̀ле на петите и побегнале. Нар. прик., СбНУ LVI, 36. 2. Отправям се на път (обикн. дълъг). Плювнахме си на петите и до вечерта стигнахме до селото. Плювам си / плювна си, плюна си на ръцете. Разг. Залавям се за работа, започвам да работя сериозно. Аз мисля по-добре да поорем, па тогаз да чакаме дъжда. .. Я да си плюнем на ръцете и едно парче да не оставим така да пустее. Кр. Григоров, Н, 26.

Списък на думите по буква