ПЛЮВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЛЮ̀ВАНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от плювам и от плювам се; плюене. И плюването пред него, и думите на куманина ядосаха истински царя. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 447. — Плувец е той. / — Голям ли? / Да. / И вчера беше с нас на плуване. / Но глътна цял басейн вода, / та стана шампион по плюване. Цв. Ангелов, СГ, 150.