ПЛЮЕНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЛЮ̀ЕНЕ ср. Отгл. същ. от плюя и от плюя се. Употребяват ги [хартиените носни кърпи] два-три пъти и ги хвърлят в кофите за отпадъци. С това се избягва плюенето по улиците и прането на носни кърпи. Хигиенично и практично! Г. Белев, КВА, 188. Във вагоните за пушене са поставени почти пред всякой пътник съсъди за плюене. Ал. Константинов, Съч. I, 54. С дума плюене кръв разбираме една болест, показана с много или малко храчене кръв да излазя от гръкляна. Ив. Богоров, СЛ, 75.