ПЛЮКАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЛЮ̀КАНЕ¹ ср. Диал. Отгл. същ. от плюкам¹. Бяха пили от "специалното", което кръчмарят ѝм сложи на масата с плюкане на пръсти и със заговорническо пошепване, че било доставено от Перущица "по втория начин". Б. Болгар, Б, 148.

ПЛЮ̀КАНЕ² ср. Диал. Отгл. същ. от плюкам²; плюене.