ПЛЮНКА —Речник на българския език — алтернативна версия
ПЛЮ̀НКА ж. Разг. Слюнка. — Вълци главата им да ядат! — рече докторът и цъкна плюнката си през зъби. Елин Пелин, Съч. II, 76. — Стрий барут на ръката си, размажи го с плюнка и тури го на раната. Й. Йовков, СЛ, 180. Докле ся гвачи ястието, в устата ся цеди плюнка из шест жлезици. КН, 1873, кн. 5, 4-5. За да се предвари детето от "зарек", майката измива очите му със своята плюнка. СбКШ III, кн. 7, 29. Огин се не гаси с плюнка. Послов.
Прен. Разг. Пренебр. За дребен, малък човек или животно.Гошо тръсна рошавата си глава. Момче на неговия ръст да му се опъне, това той не допускаше. — Я се обирай оттука, плюнко! — изстъпи се, готов на всичко. Б. Болгар, Б, 233. Не се види, че е една плюнка, ама джафка и плаши хората.
Прен. Разг. Руг. За човек, без достойнство, недостоен човек; нищожество, мижитурка, плюнчо. Чакаме любовницата на моя шеф Данчев. Тя работи в банката на градчето .. Оттук може би Данчев изглежда светски лъв, плюнката му с плюнка. Плюнка, но я се откопчи от нея! В. Пламенов, СА, 5. — Ей, че плюнка си станал! — каза Мануш, като го гледаше с презрение... — Мижитурка си ти! Нищо човешко не е останало у тебе! И. Петров, МВ, 180.
? Кукувича плюнка. Диал. Растението полски хвощ. Equisetum arvense. Момичетата се спуснаха да берат иглика и онова синьо, наподобяващо плода на черница цвете, което народът нарича кукувича плюнка. Д. Кисьов, Щ, 94.
◊ Гълтам (преглъщам) суха плюнка. Разг. Смущавам се и се запъвам, не мога да кажа нищо. Ученикът преглъща суха плюнка, гледа безпомощно и без да иска дроби на късове бърсалката. Чудомир, Избр. пр, 201. Доде ти изсъхне плюнката; още не ти изсъхнала плюнката. Разг. Съвсем бързо. Нищо и никакъв човечец се качи друг път и дорде го чуеш да рече: пъррр... над главата ти изгуби си и още не ти изсъхнала плюнката, ходил в Ерусалим и си иде хаджия. Чудомир, Избр. пр, 156. Засъхва ми / засъхне ми плюнката на гърлото. Разг. Изплашвам се, смущавам се много (обикн. съпроводено с усещане за сухота в устата). Като съобрази колко нощи Манол не се е прибирал, с колко хора се е срещал в тъмното, плюнката в гърлото на стареца засъхна. "Не е добро" — рече си той. Г. Караславов, Избр. съч. V, 188. Примо пребледня, разтрепера се, плюнката в гърлото му засъхна. А, ето каква била работата! Ще му вземат първия помагач, най-голямата опора в живота! Г. Караславов, Избр. съч. V, 255. Не давам и плюнката сиза някого или нещо. Разг. Пренебр. Никак не се грижа, не се интересувам или не се тревожа, вълнувам; напълно съм безразличен към някого или нещо; нехая. От змия плюнка, вземам. Разг. Ирон. Нищо (не вземам). Няколко пъти Остеня се канеше да иде при него, да му поиска кое-що, но старата не даваше. "От змия плюнка ще вземеш!" — говореше тя и после целия ден кълнеше "хайдутина" и мъжа си, който се оставил да бъде ограбен
толкова лесно. Кл. Цачев, ГЗ, 19. Плюнката си да не хвърлиш на него. Разг. Пренебр. За човек — много грозен, мръсен, противен. Не зная какво му харесва толкова. На човек не прилича; плюнката си да не хвърлиш на него. С плюнка, вземам (купувам). Разг. Много, съвсем евтино. Марчев, който искаше да го назначат закупчик и заявяваше, че с плюнка ще купи златно яйце, се улови частен подковач на магарета. Д. Вълев, Ж, 99. С плюнка бих удавил (ще удавя)някого. Разг. Силно мразя някого. Бакърджията го псуваше в очите. Пеню,.., търсеше случай да го удави с плюнка. Г. Караславов, Избр. съч. I, 194. Ще ни бият [турците], ще ни тъпчат. А ние тука, сбрали сме се може би сто души, с плюнка можем да ги удавим. Д. Талев, ПК, 276. Текат (потичат) ми плюнките. Разг. Приисква ми се да ям, гладен съм. — Нищичко не разбирам. ти току се занасяш, а пък аз съм гладен — чиста работа — плюнките ме течат! Ив. Хаджимарчев, ОК, 369.
— Друга (диал.) форма: плю̀мка.