ПЛЮ̀НЧИЦА

ПЛЮ̀НЧИЦА ж. Умал. от плюнка; слюнчица. Момешки продължи да пуши, като плюваше от време на време с малки тънки плюнчици в краката си. К. Калчев, ЖП, 261. Мама подръпваше забрадката си, заплюваше ме със ситни плюнчици, да не ми са уроки, и хващаше по двора. Кр. Григоров, ОНУ, 22. Ако поставиш под микроскоп капка плюнчица .., ще те ужаси гъмжилото животинки, които плуват в нея. Б. Болгар, ПД, 12.

— Друга (диал.) форма: плю̀мчица.

Списък на думите по буква