ПЛЮСВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПЛЮ̀СВАМ1, ‑аш, несв.; плю̀сна, ‑еш, мин. св. ‑ах, св., непрех. и прех. Остар. и диал. Плясвам1. Возачът плюсна конете с бича си и файтонът продължи по новата посока между два реда млади акации. Ив. Вазов, Съч. X, 50. Началникът хвърли камшика към вратата. — Хектор! Апорт! .. Кучето равнодушно огледа как камшикът прелетя през стаята и плюсна отсреща във вратата. Н. Попфилипов, РЛ, 152. Подеме се [сокола] от коляното му, плюсне криле и вече сам си знае. П. Тодоров, И II, 42. Таман лю бех, момко, полегнала, / лю погледнах, момко, сан [сън] за тебе: / на глава, момко, два гълъба .. Пак излезе, момко, твойта майка, / пак им плюсна, момко, бели раке. Нар. пес., СбВСт XXXIX, 210. Се загнала бугарка, / чукнала го, плюснала / на свои бели рамена, / носила го, носила / из край бело Дунава. / Нея юнак си зеде. Нар. пес., СбБрМ, 432.
ПЛЮ̀СВАМ СЕ несв.; плю̀сна се, ‑еш се, св., непрех. Диал. Плясвам1, плюсвам1. Кога пошле [сватовете] во дворе Мирчеви, / го видела Мирчевата майка, / го видела, в ръце се плюснала: "Бог те убил, Мирче помалечек!" Нар. пес., СбБрМ, 78.
ПЛЮ̀СВАМ2, ‑аш, несв.; плю̀сна, ‑еш, мин. св. ‑ах, св., прич. мин. страд. плю̀снат, непрех. Остар. и диал. 1. Пльосвам (в 1 и 2 знач.), пльосвам се. Той зафучи с яд ръкописа, който плюсна на земята. Ив. Вазов,
Съч. IX, 69. От радост скоро се напил [Муртаза], плюснал, та заспал. М. Кънчев, В, 67. По дувара за у Дойчинови, възмогна се Върбан Догана, и за миг се хлъзна превъртян назад, и долу чак на камъните плюсна. П. П. Славейков, КП ч. III, 264.
2. Умирам. Извадих ножчето и като ся спуснах връз него — Бездушнико, извиках, плюсни сега ти, че да ся научиш да лъстиш и обезчестяваш сиротите и злочестите. П. Р. Славейков, ЦП (превод), 217. — Зер? Да ми доде някой чолак зет — во̀дник — и да са курдисва на бащините ми къщи и дюгени, и да гледа кога ще плюсна, за да му остане мераз. Не ша може. Ил. Блъсков, ПБ, 120-121. Кога паднала тая во вода и плюснала, попот со радост извикал: — Хъ! Я удайхме [удавихме] попагята [попаднята]. СбКШ III, 60.
ПЛЮ̀СВАМ СЕ несв., плю̀сна се св., непрех. Остар. и диал. Пльосвам се, пльосвам (в 1 и 2 знач.). Той се простира така решително, че дъските изпращяват по пода. Той е мъртъв. Да се плюснеш така героически на пода е подвиг. Хр. Смирненски, Съч. III, 54. Колът се изкърти: повален/ се възнак плюсна пак юнака. П. П. Славейков, КП III, 264.