ПЛЮСКА —Речник на българския език — алтернативна версия
ПЛЮ̀СКА1 ж. 1. Разг. Подутина на кожата, изпълнена с лимфна течност, която се явява при изгаряне, при силно и дълго триене, протриване на кожата, при алергия, ухапване от комар и под.; мехур, пришка. Горан въздъхна. Хубаво беше в началото. Спомни си как трескаво работеше Марина наред с бригадата, какви плюски излязоха после на нежните ѝ длани. М. Грубешлиева, ГР, 140. Тончо взе, че се хвърли в една нацъфтяла коприва. Парливите листа го кълвяха като усойници и цялата му снага се изрина в ей такива плюски. Ст. Даскалов, СЛ, 33. Изпъдих от себе си комарите, потрих си полека със ръка плюските, които ми бяха направили. С. Пелико, Т (превод), 82.
2. Остар. и диал. Пикочен мехур на някои животни или плавателен мехур при рибите, отделен от тялото и обработен за някои битови нужди. Ако са разпаряли пред вас някой шаран, вие сте видели, как са извадели из корема му някой малий пузир (плюска) разделен на две, и пълен с ветър. Ем. Васкидович, ПП (превод), 27. Всякий лапландец носи в торбичките си, .. лъжица от рог и ножчето си. Много пъти вместо ведрица употреблява реновата плюска, в която държи питието си, размесеното с вода мляко. П. Р. Славейков, СК, 70.
3. Само мн. Остар. и диал. Празни приказки, празнословия. Толкова аз да желая за тая книга [Библията], а сега, според Иванчовите плюски, да я забравя? Господ ума и разум да ти дава Иванчо, рекох в себе си, и махнах ръка, като да исках да забравя и него, и приказките му. Ил. Блъсков, ДБ, 44. — Превратът прочее стана,.., за да ся превърне България в мушия на Батенберг;... Всичко друго е .., плюски, прах в очите на народа. П. Р. Славейков, ПХС, 28.