ПЛЮСКАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЛЮ̀СКАМ¹, ‑аш, несв., прех.и непрех. Разг. Грубо. 1. Ям, обикн. бързо и лакомо, лапам. Възпретна се старата, мачка, меси, пали-гаси, направи едни баклави, .. Че като прежумях, аретлик, че като им седнах на гладен корем... Че нагъвах, че се тъпках, че плюсках, дордето взе да ми се подига. Чудомир, Избр. пр, 101. Донасят супата. Господинът сърба, мляска, хруска, със рядко вдъхновение плюска. Д. Подвързачов, Б, 99. Една жена имала два сина: Маринчо — доведен и Черньо — заварен. Като ѝм давала да ядат, тя викала на Маринча: — На̀, папай, Маринчо! А на Черня думала: — На̀, плюскай, Черньо! Елин Пелин, ПР, 174. Кога да изсипеш боба на софрата, ти са престори, че си сита, и остави ги тях да плюскат. Тем, 1881, кн.2, 25.

2. Прен. Неодобр. Живея наготово от средства, които не съм спечелил или заслужил; ям, консумирам. Използувам някакви сред‑

ства, без да съм ги спечелил или заслужил, живея наготово. Ти нямаш нищо. Три години аз съм работила, аз съм печелила.. Три години само си плюскал! К. Петканов, МЗК, 228. — Гледай, — ругаеше се той — гледай кучи сине, колко вера има човека в тебе, а ти си се заловил да се изтягаш и да плюскаш държавни пари! Д. Немиров, Д № 9, 34.

3. Пия без мярка алкохол; пиянствувам. — Мюдюра! Остави го, не го ли знаеш какъв е? Дай му само да плюска ракия и да яде кокошки! П. Стъпов, ЖСН, 200. — Гого, дай тука ракия — командва бай Ганю. — Плюскайте, мама му стара, аз плащам. А. Константинов, БГ, 120. Децата ти са голи като циганчета, а ти цял ден плюскаш ракия и вино. К. Петканов, МЗК, 286. — Цяла нощ тряба да са плюскале,.., не ли ги видиш, кандил, слепи пиени. Ил.Блъсков, СК, 46. Ракия пие без мяра / и нея плюска на вяра! Нар. пес., СбНУ XLVI, 84. плюскам се страд. плюска се безл. Пладне са мина,.., остава още малко да мръкне,..; тряба да са удари от нейде плячка, за да има да са плюска и на други празничен ден. Ил. Блъсков, ПБ III, 47.

ПЛЮ̀СКАМ², ‑аш, несв., прех. Диал. 1. Пляскам¹, плющя. У нас един тиранин може да си разиграва коня по огнищата ни и да плюска бясно с бича где кого завърне. Н. Попфилипов, ЗР, 61. Патки или гъски кога се къпят като плюскат с крилата си и се гонят било във вода или на сухо, казват щело да вали дъжд. СбКШ VII, 205. Зело лудото да свире и на часот сички вного [много] силно се разиграли; ръшниците на попот, .. фанали силно да плюскат по гърбовете им. СбКШ III, 106.

2. Пукам. Късаме листа от крайпътните дървета и ги плюскаме на ръка. П. Велков, СДН, 61.плюскам се възвр. и взаим. от плюскам в 1 знач.