ПЛЮСЪК —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЛЮ̀СЪК¹, мн. ‑ци, м. Диал. 1. Плясък¹, пляскане. Беят не се стърпя, изскочи с камшика и се зачу плюсък през голите рамена на нещастната майка. Ц. Гинчев, ГК, 318.

2. Пукот, пукане; плюскане², трясък. Паданието на изгорелите дървете, плюсъкът, трещението .., сичко събрано наедно, само по себе си съставлява нещо бунтовно. З. Стоянов, ЗБВ II, 71-72.

ПЛЮ̀СЪК² м. Диал. Смърт от преяждане; пукник, пукница. Все яде, все плюска. Плюсъка да я удари! Й. Йовков, М, 64.