ПЛЮЩЯ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПЛЮЩЯ̀, ‑ѝш, мин. св. ‑я̀х и (диал.) -их, прич. мин. св. деят. плющя̀л, ‑а, ‑о, мн. плющѐли и (диал.) плющѝл, несв. и (диал.) св. 1. Непрех. Обикн. за плат, платно или гъвкав предмет — при бързо движение или силно удряне издавам силен, остър шум, звук, подобен на плясък; пляскам1. Знамето — .. — се разклащаше, изопваше се надлъж, бръчки на талази преминаваха по него, краищата му се огъваха, плющяха. Ил. Волен, НС, 37. Изведнъж откъм мотора [на мелницата] нещо забуча, запухтя пара. Димът, който биеше горе в железния комин, затупа по-силно, по-често. Гърмяха глухо камъните, плющяха ремъците, ситата шумяха. Й. Йовков, ЖС, 158-159. На пейките и масичките тридесетина пенсионери плющяха с картите. Съвр., 1980, кн.1, 35. Па са станали, отишли, / отишли долу при царят, / край царските палати. / Па на порти надникнали — / на двор видяли гьол голям, / нящо из гьолът плющяло. Нар. пес. СбНУ XLVI, 188.
2. Непрех. За дъжд — валя силно; плискам. Дъждовете .. плющели о земи, стичали се в мътни порои. Н. Хайтов, ПП, 17. Когато вали дъжд ситно и полека, казваме румти, а когато вали ядро и бързо казваме плющи. Й. Груев, Ф (превод), 119.
3. Прех. и непрех. Диал. Пляскам1 (в 1 и 2 знач.), плясвам1. Като засвирвали гайдите, той [пехливанинът] почвал да трепери, хвърлял си дрехите,.., мазал се с масло, плющял ръце и трошил кокали на мегдана! З. Стоянов, ХБ, 48-49. По-голямата му [на стареца] сестра излезнала и хукнала да ги гони; тичала и като ги наближила,"старецът" плющил на царската дъщеря една плесница. Тя се обърнала на езеро, а той станал патица. КМ II, 171.
4. Диал. Гърмя, пукам; плющя се.
ПЛЮЩЯ̀ СЕ несв., непрех. Диал. Плющя (в 4 знач.); гърмя, пукам. В равното поле кина [какво] се праи? / Топи [топове] се плющат, куршуми летат. Нар. пес., СбВСТ XXXIX, 31.
◊ Ям (лапам), та ушите ми плющят. Разг. Ям с голям апетит, лакомо. — Моите лисичета се навъртили около софрата и лапат, та ушите ѝм плющат. Кога бяха хапнали кокоше месце, горките, кога бяхме хапнали и ние с жената! И. Петров, МВ, 19. Майките ни наредили трапезите за обед, викат .. Никола, Иване, Димитре, хайде елате да обядваме. Насядаме всички на колело на зелената морава, лапаме, та ушите ни плющят. П. Росен, ВПШ, 36-37.