ПЛЮЩЯЛКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЛЮЩЯ̀ЛКА ж. Остар. и диал. Нещо, с което се гърми, стреля; плюшкало, пушкало. Силен гърмеж са чул от голямата пъдарница. Тоя гърмеж бил турски топ, който си издал гласът за първи път и който не приличал на дървените плющялки. З. Стоянов, ЗБВ III, 299. ^● Като епитет на пушка. Не само ние, но да са събиряха 10 000 въстанници с подобни плющялки пушки, пак нищо не бяха в състояние да сторят срещу 500 иглянки. З. Стоянов, ЗБВ II, 168.