ПЛЯ̀ВА

ПЛЯ̀ВА ж. 1. Ситни сламки, люспи и празни зрънца, които се отделят при вършеене, отвяване или пресяване на зърнени храни и се използва за храна на добитъка и за битови цели. Батозата се тресеше, сита пресяваха плява и жито, от гърлото ѝ хвърчеше слама и се трупаше на купа. Й. Радичков, СР, 103. Беше бос, гологлав, прашен, посипан с плява — по вършитба беше. Й. Йовков, ЖС, 139. Селяните прикътаха сламата на големи камари, прибраха плявата, насипаха едрозърното жито в хамбарите. РД, 1950, бр. 250, 2. Чичо Върбан гледаше телицата като дете. докато имаше тикви и баберки, всяка вечер ѝ пълнеше кринчето, а когато разбъркваше плява ще избере най-ситната и брашняна за нея. И. Волен, ДД, 133. — Иди и прегледай яслите. Ако воловете са изяли зобта, тури ѝм плява. К. Петканов, ОБ, 215. Тя [Станка] събра най-ситната плява, замеси я с жълта глина, .. Измаза грижливо и умело пръстените подове. Г. Караславов, ОХ, 73. И вятър подухне ли тихо от запад, / веячът с лопата подхвърля зърната. / И плявата в миг отлетява на облак, / а долу червена пшеница се стеле. Ем. Попдимитров, Събр съч,V, 6.

2. Разш. Разг. Слама. Като стигнаха на саплъка, Аго заграби с две ръце, колкото плява можеше да вземе. Й. Йовков, АМГ, 18. Половината покрив бе настлан с каменни плочи, половината — с плява. Ив. Хаджимарчев, ОК, 327. Избират се здрави, узрели дини с дебела кора,.., и се поставят в сандъци, като помежду им се слагат плява или дървени стърготини. Л. Петров и др. БНК, 86. В най-страшни места чясто ся

срещат селца от по няколко махли. Къщите покрити със сено или плява. Ил. Блъсков, ИС II, 97. Що си Милане кахърен, / .. / Дали ти е малко житото, / житото, койе плявата, / виното и ракията? Нар. пес, СбНУ XXVII, 272. Ако сме прости, плява не ядем. Послов. От лош борчлия и кош плява стига. Послов.

Прен. Пренебр. За нещо некачествено, без стойност; боклук. Танашакът отговори надуто: — Това е моя грижа. — Твоя е тя, но стане ли нещо, ти да му мислиш. Жълтици ще носиш, а не плява. К. Петканов, СВ, 59. Да дели с нея мегдан в самото ѝ сърце,.., без да си е оздравил за съюзници, освен ентусиазма — плява, която пламва и гасне и илюзията — призрак, който става нищо. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 88. Брацигово падна подир славни битви / .. Борба страховита! В която числото / надви на възторга — таз плява, тоз дим! Ив. Вазов, Съч. I, 200-201. Словото му бе една плява. Едва го издържах. Каква плява са тия учебници по педагогическите дисциплини.

? Кумова плява и съкр. плява. Диал. Млечен път. Мечтал бе ти, земляко от Загоре, / да имаш ниви — да ги не обхождаш, / .. Мечтал бе за юначество и слава — / юначество и слава сред житата! — / когато нощем кумовата плява/ замислено си гледал през лозата. Ив. Бурин, ПТ, 24. Белий път на небето наричат млечен път или плява, а за него се приказва следното.

◊Вършея плява. Диал. Говоря празни приказки. За кош плява. Разг. Пренебр. На съвсем нищожна, ниска цена. Да са момку вяра фане, / как са моми заскинали?: / Една мома за хиляда, / косата ѝ за два града; девет момка — за кош плява. Нар. пес. СбГЯ, 184. На две магарета плява не мога да разделя. Разг. Пренебр. Не съм способен за нищо, некадърен, глупав съм. — Вече нищо няма да ми хортуваш за парите си. Ако искаш, мога да ти ги върна, ама няма да ги върна.. На две магарета плява не може да раздели, тръгнал сметка да ми иска. Д. Немиров, Б, 97. Беше дръвник и некадърник,.. За него дори поговорката "На две магарета плява не може да раздели" беше слаб и блед израз, защото той не плявата, а магаретата би разделил на нея. ВН, 1959, бр. 2592, 4. Отсявам / отсея плявата от чистото зърно; отбирам / отбера (отделям / отделя, отсявам / отсея) зърно<то> от плява<та>. Разг. Умея да забележа, да преценя, кое е ценното в някаква среда. И той като него обичаше повече да слуша и мълчи,.., отсяваше плявата от чистото зърно. Д. Спространов, С, 109. — Син ѝ бе запазил острия си усет за хората, способността с един поглед да отбере зърно от плява. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 21. Под плявата вода влека. Диал. Тих, но прикрит съм и умея да постигам целите си, като действам тайно, скрито. Продавам / продам за две оки плява някого. Разг. Надхитрявам някого; излъгвам, измамвам. Млад е Герчо, жени му се, па седи и мисли какво да прави. Коя он да избере?.. Дръж Тонка! Ама пшът! И там не ти е работа, Герчо! Тонка те продава за две оки плява — пази се. Елин Пелин, ПП, 96. Пръст и плява.Диал. Изключително много. Гледал напред, гледал надесно и налево и видел наоколо на това поле едно до друго наредени чешми, толкова много що биле,..; пръст и плева биле, колко звезди на небо, толко чешми имало тамо. Нар. прик., СбНУ XV, 104. Търся игла в плява. Разг. Полагам излишни, напразни усилия да намеря нещо.

Списък на думите по буква