ПЛЯКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЛЯ̀КА ж. Недоброкачествен примес в каменните въглища, който затруднява горенето; въглищни шисти. — И въглищата боклук. Само пляка. Не можеш едно ядене да сготвиш. Ст. Христозова, ДТСВ, 42. На една част от тях [мероприятията] сроковете бяха до края на годината и те вече са готови, каквито са пускането на новите въжени линии, експлоатацията на новия табан за пляка на сепарацията и др. РД, 1960, бр. 5. ^● Обр. Опитната сестра Евлампия разбираше бодростта на момъка, който така [със смях] чистеше натрупаната в душата пляка. Д. Вълев, З, 70.