ПЛЯС —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЛЯС междум. 1. За наподобяване на звук от удар на плесница, камшик и под., на плискане на вода или на шум от падане на нещо във вода и др. Няколко младежи нарочно изръкопляскаха. Беров се нервира.. — Какво е това "пляс, пляс?" Кажете, разбрахте ли нещо. К. Петканов, В, 105. Тя се вслушваше в шума му [на морето], от който не можеше да спи — пляс, пляс, пляс все един мек, отмерен плясък. Ст. Даскалов, ЕС, 249. Той догони елена, пушката му изгърмя — пляс! пляс! — еленът подскочи, преобърна се във въздуха и се блъсна в твърдата неподатлива земя. Й. Радичков, НД, 253-254.

2. Разг. В сказуемна функция — плясвам. Тя се приближи и както сме събрани всичките — пляс, завъртя ми два шамара. Н. Стефанова, ОС, 183.

◊ Дрън, дрън, та пляс. Разг. Грубо. Употребява се за празнословия, за празни приказки или неверни твърдения. Всеки подобен автор крещи:"Чуйте какво отношение имам аз към света!".. Дрън, дрън, та пляс! Какво ме интересува отношението му към света и откъде това авторско нахалство да се опитва да ме шашва с нещо си. Г. Марков, ПМД, 170.