ПЛЯ̀СВАМ

ПЛЯ̀СВАМ1, ‑аш, несв., плѐсна и (рядко) пля̀сна, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. плѐснат и пля̀снат, св. 1. Прех. Удрям с длан веднъж или изведнъж някого или нещо, обикн. за наказание, както и за закачка и др.; пляскам1, зашлевявам, плесвам1. Щом сивият котак се разлудуваше с кълбетата прежда, баба Недялка го плясваше ласкаво по гърба. С. Северняк, ОНК, 58. Когато тя се увлечеше — .. — той посягаше ненадейно към нея, плясваше я или щипваше по бузата. Г. Райчев, ЗК, 43. При вратата тя [жената] грабва дъщеря си, плясва я през бузата и тръгва към къщи. К. Константинов, СЧЗ, 33. Доньо плясва комар по якия си врат, почесва се бавно с наслада по носа и продължава. В. Пламенов, ГШ, 48. Други път Николай би го плеснал през ръката, но .. се задоволи само с думи да отвърне. П. Проданов, С, 103. Приближи се [Велика] до воловете, плесна ги по бутищата и галено им се скара: — Вървите като костенурки! К. Петканов, МЗК, 30. Плясвам плесница. Плясна му шамар по врата. Обр. Пак майката земя ме плясваше, за да ми напомни, че съм нейна дъщеря и че съм родена да вървя по нея, а не да се катеря така високо. Бл. Димитрова, ПКС, 65. // Разш. Прех. и непрех. За нещо тънко и гъвкаво — удрям силно и обикн. с плясък нещо нещо или някого. Нещо остро като камшик плясва войника по рамото .. Топла кръв потича по ръкава му. З. Сребров, Избр. разк., 125. Той го дръпна за ръкава, замахна, и камшика плясна по неговия гръб. Т. Влайков, Съч. III, 109.

2. Прех. и непрех. Удрям обикн. шумно веднъж или изведнъж ръцете си една о друга при танц или като израз на някакво чувство, на подкана за игра, като сигнал и др.; пляскам, плесвам1. Двете красавици с шалварите на сини кръгове, като паунови пера, плясват ръце и извиват кючек. Хр. Смирненски, Съч. III, 82. Валията плясна с ръце. Това бе сигнал. Г. Манов, КД, 76. Най-после старият стройник плесна ръце за мълчание и изрече бавно: — Щото и да правим, братя, ориста ни е все една. Ст. Загорчинов, ДП, 459. Най-сетне масата беше наредена и Гражев покани Вяра да се приближи. .. — О! — плясна тя с ръце. — Какъв е тоя разкош? Ив. Мартинов, ДТ, 224. Надвечер ходи в града и купи подарък за госпожица‑

та. .. Искаше много момичето да се зарадва, да плесне ръце от учудване. В. Полянов, ПП, 112. Яаа, че много овце, бе татко — плясваше ръце Стоянчо и се радваше от сърце. Кр. Григоров, Н, 148. Плясват ръце и залавят / хоро вито, — / извиха се, изтъпкаха златно жито. П. П. Славейков, ЕП 1907, 15.

3. Непрех. и прех. Издавам при движение плясък или звук; пляскам1, плесвам1. — Чен, ще трябва да поспрем — казва Хао Ли с въздишка, — .. Някаква огромна птица плясва със криле зад тях. Ив. Радоев, КХЛ, 23. Усетили опасност, костенурките се плъзваха по дървото и тракаха като орехи, плясваха във водата и пъргаво изчезваха. Д. Фучеджиев, Р, 281. Кучето, .. — промъкваше се в тревата след едно пате и вече почти го застигаше, когато изведнъж, подобно на камък, нещо плясна на две крачки пред нег. Д. Цончев, ОТ, 143. В тишината плесне по повърхността някоя пъстърва, подскочила за мушица. Хр. Смирненски, Съч. III, 153. Тогава старият сом с последните си старчески сили плясна силно срещу човека и му лисна най-малко три кофи вода. Д. Калфов, КР, 10.

4. Непрех. и прех. За куршум — удрям, забивам се в нещо, някъде като издавам характерен звук, наподобяващ плясък. Един милиметър отклонение на дулото е достатъчно куршумът да плесне в стената. И. Петров, ОЗ, 116. Куршумът мина край главата ми. .. Плесна в тавана на стаята ми. Ц. Гинчев, ГК, 305. Там, де плеснал коварният куршум / в челото вдъхновено и високо, / угаснал огън благороден, светъл ум. Ив. Вазов, Съч. III, 119. Обр. Ехото на резкия изстрел отекна зловещо в тишината на зимния ден. Второто ехо, по-глухо, но по-зловещо, като че плесна в ниския ръждив хоризонт. Г. Караславов, Избр. съч. I, 421.

5. Непрех. Разг. Падам с шум; пляскам1, плесвам1, плесвам се, пльосвам, пльосвам се. И старецът, сграбчен за шията, изхвръква през вратата и плясва тежко на калдъръма пред високия вегетариански ресторант. Хр. Радевски, Избр. пр III, 133. — От тоя тъпан с тъпанаря даже / кайметата ми повече тежат. / — Така ли? — скокват няколко войници / и в миг търгашът плясва по очи. Т. Харманджиев, П, 15. Бащата търпя, търпя, па най-после, .. току измахна с една вършина. Но хитрецът побягна и вършината плесна по коравата земя. Ст. Даскалов, БМ, 9. Сеизинът отсече въжето с ножа си и трупът плесна на гърба си. Ц. Гинчев, ГК, 319. Съборените камъни се търкулнаха, подскочиха, повлякоха други със себе си и накрая плеснаха в потока. А. Дончев, СВС, 123. Селото спи. Ще плесне на земята съборена керемида,.., разтревожено псе ще вдигне муцуна към небето,.., и скимтене ще изпълни нощта. А. Гуляшки, МТС, 141.

6. Прех. Разг. Хвърлям нещо със замах, от разстояние върху друго нещо или някаква плоскост, при което се чува плясък; плесвам1, пляскам1, плескам1. — Подпиши това ковмандировъчно за Ябълчево! — младият човек плесва на бюрото попълнен командировъчен лист. П. Незнакомов, С, 1962, 4. Ние гледахме втренчено в ръцете ѝ и се стараехме да запомним къде е пара̀та, но уви! Майка ми така плясваше отгоре новите кори и така завърташе всеки миг тавата, че всичките ни усилия да излъжем съдбата оставаха напразни. В. Цонев, ЕВ, 41. Прихване с лявата ръка на нощвите,.., па с дясната бърка, бърка и току плесне тестото. Кр. Григоров, Р, 140. Плясвам папката с яд върху масата. △ Гребне с мистрията хоросан и го плясва на стената. // Замервам някого с нещо, хвърлям някъде нещо, което издава плясък. Слънцето се гибнало от месечинните фалби, се налютило, та я плеснало по лицето и я залепило една лепешка — кравешко лайно. Нар. прик., СбКШ III, 12.плясвам се, плесна се I. Страд. от плясвам1 (в 1, 2, 3, 4 и 6 знач.). II. Възвр.и взаим. от плясвам1 (в 1 и 2 знач.). Или пък онова семейство там — .. На два-три метра от мъжа и жената русо момиченце,.., рови с лопатка в пясъка и току се плясва по гърдичките. В. Сотиров, ЛНП, 25. — Гледай ти как щях да забравя! — плесна се по челото субектът, като зърна в това време четириламповия ми радиоапарат в един от ъглите на вестибюла. Св. Минков, Избр. пр, 459.

ПЛЯ̀СВАМ СЕ несв.; плѐсна се и (рядко) пля̀сна се св., непрех. Рядко. Падам с шум; пльосвам, пльосвам се, плюсвам се. Една минута след това народът под Трапезица видя с ужас, как полетя из въздуха едно човешко тяло и се плесна с шум в балваните, с които бе наострено подножието на страшната скала. Ив. Вазов, Съч. XIII, 177.

Като плеснат с <мокър> парцал. Разг. Силно изтощен физически (от умора, болест и др.). Не ми хареса вида му, беше като плеснат с мокър парцал.

ПЛЯ̀СВАМ

ПЛЯ̀СВАМ2, ‑аш, несв., плѐсна и (рядко) пля̀сна, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. плѐснат, св., прех. и непрех. Разг. Пренебр. Казвам неочаквано нещо грубо, остро; плесвам2, изтърсвам, тръсвам, издрънквам, издърдорвам. — По знания не може да се сравнява с вас. И това му плеснах в лицето. К, 1967, кн. 7, 1. Не се гледаха един друг и не си говореха, сякаш някой бе плеснал мръсна и нескопосна приказка. С. Северняк, П, 40-41. — Гледайте да я не омагьосате, плеснала ѝ леля Мина, която била съседка на Хаджи Генча. Л. Каравелов, Съч. II, 101. Това и онова запитва той, разправя, / и плясна най-подир: защо се още бавя; / и колко пушки съм прикупил до сега!

П. П. Славейков, Съч. III, 77. Да ти дойдяше на гости в селото някой чужденец от далечно място, па да седняше да ти приказва,.., че там навсъде и във всичко им тече Божа благодат,.., па да зиняше да ти го плесне в очи, че по вас няма такъво нечто .., тебе пот би тя побило от срам. Лет., 1874, 250. плясвам се, плесна се страд. и безл.

Плеснат в устата и (съкр.) плеснат. Разг.Човек, който говори нецензурни думи или казва открито неприятни и нежелани неща. Не му казвай, защото какъвто е плеснат, ще разкаже на всички.

Списък на думите по буква