ПЛЯ̀СКАМ

ПЛЯ̀СКАМ1, ‑аш, несв. 1. Прех. Удрям някого, нещо с длан, при което обикн. се чува плясък; плескам1. Аз трябва да съм чел хубаво и с висок глас, та учител Никола никога не ми е пляскал шамар. Т. Влайков, Пр. I, 212. — Момичета червени, сякаш с шамари са ги пляскали по бузите, какво им не харесваш?.. — Не ща жена с напукани пети в къщата си. Чудомир, Избр. пр, 88. Пилета Стоян думат: / .., — Наша стара майка / с уста ни пищяше, / с крила ни пляскаше. Нар. пес., СбНУ XLVII, 29.

2. Прех. и непрех. Удрям ръцете си една о друга, обикн. при танц или като израз на някакво чувство (радост, задоволство, мъка, изненада, подкана и др.) като сигнал, игра и др.; плескам1. Изведнъж се събори подпорната стена на шосето, дигна се стълб мътна вода и като някакъв звяр погълна всичко пред себе си и се юрна надолу. Мама започна да вие и пляска с ръце. Кр. Григоров, Н, 189. Учителката озадачена пляскаше ръце, за да спре обидните им кривения като на малки маймунки. Кр. Велков, СБ, 37. Отиде при детето и зе и тя да му пляска и да му иска кунките. Т. Влайков, Съч. II, 70-71. // Ръкопляскам. Горещи ръкопляскания го поздравиха от една страна на камарата; другата остана ледна. Ония, които пляскаха, се червеха, защото чувствуваха, че ръкопляскат на един срам. Ив. Вазов, Съч. X, 80. // Непрех. За птица — удрям крила о тялото си и предизвиквам плясък. На плета е кацнал зеленият гащат петел и пляска криле. А. Каралийчев, ПС III, 104.

3. Прех. и непрех. Удрям, бия по някаква повърхност, по вода и под., като предизвиквам плясък. Конят пръхтеше и се бранеше от мухите, като пляскаше с опашката си по празната бъчонка. Ем. Станев, ВТВ, 60. — Аз не успях нищо да река, защото той се спусна хоризонтално над водата и почна с ръце да пляска повърхността, почна да плава по "гемиджийски". А. Константинов, БГ, 14. Първият улов покри мокрото, хлъзгаво дъно на лодката. Рибите отчаяно се мятаха и пляскаха с опашки. Л. Галина, Л, 115. // При някаква дейност или игра слагам, поставям нещо върху друго нещо със силен шум, плясък; удрям. Баща ми постоянно крещеше да не ходя до морето, а той пляскаше карти на плажа. В. Пламенов, ГШ, 5. Нарисувано е там [на бурканите за компоти] нещо, което може да мине за слива, праскова, .. И започват да пляскат отгоре лилави печати: кога е произведен продуктът,.., какъв е гаранционният срок и от коя консервна фабрика е излязъл. ВН, 1960, бр. 2710, 4.

4. Непрех. Издавам плясък, обикн. при допир, удар о някаква повърхност; плескам1, пляскам се. Чуваше се как само тихо, монотонно пляскат капките на дъжда — същият тоя шум, като че някой вървеше бос през полето. Й. Йовков, ЧКГ, 314. Вторият ден започна с игра на карти. Те пляскаха меко върху опънатите одеала. Кл. Цачев, СШ, 134. Припряно тропаше точилката по софрата, пляскаше и шумеше недоразточената кора. Д. Талев, ПК, 254. Там един през друг пищяха куршуми, пляскаха о яките стени и се отмятаха на подплес настрани. П. П. Славейков, КП III, 136. Коне бягат буйно, силно,/ бичът пляска и плющи. Ив. Вазов, Съч. I, 13.

5. Непрех. Падам тежко и шумно; пльосвам, пльосвам се, плескам. Когато ще падат [дърветата], гледаха да не наранят и себе си, и другите наоколо. Така се засукваха, че пляскаха помежду им. Ст. Даскалов, ЕС, 174-175. В тишината изпискваше морска кокошка и пляскаше тежко във водата. Д. Добревски, БКН, 94. пляскам се I. Страд. от пляскам1 (в 1, 2 и 3 знач.). Отзад някъде се показа и Саздан, .. И той започна да подрипва, да ситни на място,.., като се пляскаше по бедрата и викаше насърчително. Ст. Загорчинов, ДП, 339. Той се пляска по бедрата и цял сияе от блаженство. Л. Стоянов, Х, 126. II. Възвр. и взаим. от пляскам1 (в 1 и 2 знач.). Децата се пляскат по дланите и хукват в различни посоки.

ПЛЯ̀СКАМ СЕ несв., непрех. Разг. 1. Пляскам1 (в 4-то знач.); плискам се. Сребропенестите вълни весело се пляскат о камъните. Ив. Вазов, Съч. XV, 45. Тук-таме стои по някоя вързана лодка. Немирно лъкатушат златистите отражения под тях и лениво се пляскат малките вълни по каменните гърди на брега. Кр. Кюлявков, СПП, 77. И като потаен ек, из бездънни простори се дочува мълвата на размахани крила. И тая мълва е тъй тиха, необятна .. Тъй

тиха, сякаш е в мене; като че крилата се пляскат в моята душа. Ив. Кирилов, Ж, 8. Тутакси усетих едри дъждовни капки да са пляскат по лицето ми. Ч, 1875, кн. 4, 188.

2. Къпя се продължително, като си играя във водата; плискам се. Момчетата се пляскаха вече над един час и бяха почти посинели. Д. Фучеджиев, Р, 154.

ПЛЯ̀СКАМ

ПЛЯ̀СКАМ2, ‑аш, несв., прех., Разг. Грубо. Говоря, казвам; дрънкам, плещя1, плескам2, дърдоря. — Та за детето де .. Такова едно пумпалче, пък ти пляска едни фрази. РД 1954, бр.110, 2. Зер, не беше то шега. Зад тъмните стени на крепостта врага, / ех, майка стара: — на̀: не пляска сръбски, с думи, / а с непрекъсната градушка от куршуми. П. П. Славейков, КП ч.III, 29.

ПЛЯ̀СКАМ

ПЛЯ̀СКАМ3, ‑аш, несв., прех. Разг. Изцапвам1, цапам, замърсявам; плескам3. пляскам се страд., възвр. и взаим. Снощи майка му го окъпа като малко дете в коритото и го преоблече, ама на̀ видиш ли го? Напипал варените тикви, плюскал, пляскал се, та не мога да го позная, маскарата с маскара! Чудомир, Избр. пр, 169.

Списък на думите по буква