ПЛЯСЪК —Речник на българския език — алтернативна версия
ПЛЯ̀СЪК, мн. ‑ци, м. Шум от падане върху вода, от раздвиждане на голямо количество вода или въздух, от удар с ръце, камшик, крила и под.; пляскане1, плющене. Малко време по-сетне бухналата вода с клокочене и плясъци достигна равнището на седмия мост. А. Гуляшки, ДМС, 150. Чу се плясък от плесник. Ст. Чилингиров, ХНН, 92. С мек плясък птиците се издигнаха, мушнаха се през процепите на клоните и изчезнаха. К. Константинов, СЧЗ, 81. През нощта излезе буря .., палатките засъскаха с глух плясък. Л. Стоянов, Х, 109. Затова аз, може би , обичам / необхватните с око поля, / конски бяг под плясъка на бича, / волен глас, по вятъра разлян. Е. Багряна, ВС, 40.