ПЛЯ̀ЧКА

ПЛЯ̀ЧКА ж. Обикн. ед. и (остар.), мн. 1. Вещи, имот, военни и други материали, придобити или заграбени по време на война или други военни нападения. Кърджалиите оставиха конете си и се спуснаха да грабят.. Индже остави плячката на другите — нему не му трябваше плячка. Й. Йовков, СЛ, 124. Големи извори за обогатяване бяха и богатите плячки, награбвани през войните с Византия. Ив. Вазов, Съч. Съч. XIV, 37. Най-богатата плячка между другите обекти .., завзема ножа на Селим I, който победи и уби египетския султан Гаври. Лет, 1874, 243. Когато оставихме кадишкият конак, то излязохме на полето, разделихме плячката и разделихме са. П. Хитов, МП, 20.

2. Животно, което друго животно напада, за да се храни; лов, жертва. Вълчицата сдави овцата, повали я, извърна глава към дървото и издаде лек, нежен призив.. Тутакси от дупката изскочиха едно през друго шестте малки.. Очите им бяха в плячката. Г. Райчев, В, 8. Само сивият,.., орел са вие над скалите и над камънете и търси по-добро място, на което да кацне и спокойно да изяде своята плячка — заецът, лалугерът или ягнето. Л. Каравелов, Съч. II, 152-153. Хвърлих един голям камък върху змията, ала не я улучих. Принудих я само да изтърве плячката си. А. Каралийчев, С, 13. Събужда са и бухала, големия тойз обичник за нощния чер мрак и с широко отворени очи са готви да иде да търси плячка. Ив. Богоров, СИНЕ, 45.

3. Прен. Разг. С предл. на, за. Жертва. България е предимно планинска страна .. Нашите планини очевидно са твърде млади и тепърва ще стават плячка на външните земни сили. Геол. IX кл, 1951, 179. На теб мога да го призная,.., в моя случай по-скоро се подчиних на дипломатическата традиция, която не гледа с особено добро око на ергените-дипломати, които били лесна плячка за шпионажа. П. Незнакомов, ЖВ, 40. Образованото момиче ще може по-право да съди и отсъжда съдбата си и не ще става така лесно плячка на случайности. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 273. Изумяванието ми ся обърна на полуда и хванах горите и планините, накъдето ми видят очите, в незнаянието си плячка и подигравка

на гнусните онези злодейци, които жестоко и немилостиво са ползуват от злочестината на другите. П. Р. Славейков, ЦП II (превод), 219.

4. Остар. Грабеж, обир, обиране, ограбване. — А бе чухте ли, момчета, Ивайло наредил да стане утре пристъпа? — Знам. Ще има една плячка в Търново. Ив. Вазов, Съч. XXI, 73. След пет дена подир плячките в Татар Пазарджишко .. дошъл дописникът на "Франсе" в тия места, за да се увери със своите очи, дали е това истина. НБ, 1876, бр. 19, 73. Турците усвоиха Цариград;.. Подир седем часа плячка, Султан Мохамед освободи колкото бяха заробени, привика жителите на града,.. Никое здание, общо или особно, не са кътна. П. Р. Славейков, СТИ, 18.

5. Диал. Дрехи, покъщнина. Той, що сакал да го купи [чифлика], ошол и извидел све, що било от чифликот, како: плуго, рала, .. После го пазариле и кому го теслимел чифликот со се плячките .., немало само едно корито. Нар. прик., СбНУ XXIX, 199. Момичето и зело плячките, се вратило назад. Нар. прик., СбНУ XXIX, 215.

Ставам плячка на някого. Бивам плячкосан, ограбен от някого.

Списък на думите по буква