ПНЕВМАТИКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПНЕВМА̀ТИКА ж. 1. Само ед. Физ. Дял от физиката, в който се изучават действията на въздуха и газовете под налягане. Дирекцията за хидравлика и пневматика концентрира в предприятията си производството за нуждите на цялото машиностроене. О, 1971, бр. 2, 2.

2. Събир. Техн. Съвкупност от уреди, устройства, които използват подемна сила на сгъстен въздух или някакъв газ. Можело също да се снабдят тръбите с такава пневматика, че в тях да летят с космическа скорост в безвъздушно пространство пакети със стоки и продукти. Н. Тодоров, ЗБ (превод), 136.

— От гр. πνέυω 'духам', πνευματικός 'въздушен'.