ПНЕВМОКОНИО̀ЗА

ПНЕВМОКОНИО̀ЗА ж. Мед. Белодробно професионално заболяване в резултат на продължително вдишване на прахообразни вещества, при което се получава разрастване на съединителна тъкан, разрушаване на алвеоли, кръвоносни съдове и др. Инфилтрирането на белодробна тъкан с дребни минерални частички (по-малки от 10 микрона) се нарича пневмокониоза. Л. Митов и др. ВБ, 81. Болестта често взема хроничен вървеж у възрастните, особено у миньорите (поради пневмокониозата). Л. Томов и др. СВВМ, 143. Част от него [рудничния прах] се поглъща от човешкия организъм при дишането, натрупва се в дихателните органи и предизвиква болестта пневмокониоза. Х. Попйорданов и др. ПИ, 59. Силикозата е една от острите форми на пневмокониозата.

— От гр. πνεύμων 'бял дроб' + κονία 'прах'.

Списък на думите по буква