ПО —Речник на българския език — алтернативна версия
ПО предл. 1. След глаг. за движение — за посочване на повърхност, върху която се извършва движение, придвижване. Тъмната фигура запъпла нататък по керемидите. Ив. Вазов, Съч. II, 64. Колата изръмжа и полетя по безлюдните още улици. Х. Русев, ПС, 6. Бавно се заизкачва по извитата стълба на старата жилищна кооперация.
Д. Кисьов, Щ, 355. Подофицерът гледаше напред — зеленикавите униформи отново се бяха понесли по голото поле. П. Вежинов, НС, 60. В Тулча се е направил вече калдаръм; но по тоя калдаръм било по-тежко да се ходи, отколкото по калта. СбПер п II, бр. 43, 342. Алпинистите се катерят по отвесната скала. △ Каруцата трудно се движи по лошия път.
2. За посочване на повърхност или място, където се извършва някакво действие. И от яд чукаше силно по масата и искаше още ракия. Й. Йовков, ВАХ, 199. Той щипна по бузата детето си. Елин Пелин Съч. III, 64. Димо прибра крак, сви пестник и се удари по коляното. К. Петканов, МЗК, 280. Ала във съдът не потупват по рамото, / а го осъждат на смърт. Н. Вапцаров, Избр. ст., 1946, 36. Блъскам с крак по вратата. △ Дъждът плиска по стъклото. △ Галеше котката по гърба.
3. За посочване на повърхност, върху която се намира, разположено е или става нещо; върху, на. Лъхна и утринният ветрец и разлюля дивите фиданки, изникнали по скалите. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 186. Цели три месеца по ясното небе се не мерна ни сянка от облачец. Елин Пелин, Съч. I, 73. По покривите имаше още сняг. △ Книгите са наредени по рафтовете. △ По пода бяха пръснати много смачкани хартии, угарки и други боклуци. △ Тетрадки, моливи, учебници в няколко минути бяха пръснати по бюрото.
4. За посочване обекта, целта на физическо действие. Единият сърбин лежеше неподвижен, над него стоеше прав Борис и стреляше по другия. Й. Йовков, Разк. I, 233. След два дни пак влязохме в бой. .. Теню,.., щом видя ротния, изправи се и тръгна напред. Сърбите го забелязаха и откриха огън по него. К. Петканов, МЗК, 51-52. Легнахме си и се опитахме да заспим. Невъзможно беше — Донъл хъркаше като заклана свиня. Файбелман се въртя в леглото си, пъшка и най-сетне грабна спасителната си риза и я запрати по електроинженера. Този се събуди и изруга. Г. Белев, КВА, 337. // За посочване обикн. на поредица обекти, които се проследяват или наблюдават с очи, поглед. Очите му шареха и по останалите насядали около масата млади люде с червени или черни рубашки. Д. Спространов, С, 107. Погледът му се движеше бързо по страниците и не след много той откри това, което търсеше. △ Погледът ѝ някак машинално се плъзна по бижутата, изложени на витрината.
5. Обикн. със същ. въпрос, проблем — за посочване обекта на реч, мисъл, дискусия и под.; върху, за. Често се беше случвало при срещите или разходките, .., да говори дълго с него по куп предмети, сериозни или леки. Ив. Вазов, Съч. XXV, 82. — Аз считам, че всички тук сме недостойни да разискваме по въпроса за плътската страст. Елин Пелин, Съч. IV, 15. — Още тая вечер разпределете работата си и всеки да изпълнява своята задача сериозно и постоянно. Добре е всички да се изкажете по този въпрос. Х. Русев, ПС, 83. Изказа се по доклада. △ Мислеше по повдигнатия въпрос. △ Дискутираха по проблеми на генетиката. △ Изказаха се само по втора точка от проекторешенията. △ Спориха по някои правописни правила. ● Остар. Доктор Шумков желае особено да говорим по литературата. Ив. Вазов, Съч. IX, 175. Учителката Надя, още нова,.., като изпита веднаж Лаленцето по дадения урок, остана учудена. Елин Пелин Съч. IV, 256-257.
6. При глаголи и съществителни за чувства — за посочване обекта на чувството. Не стигаха на баба Цена жалби и вайкания по Калина, ами и съседи зеха да я погледват накриво. П. Тодоров, И I, 32. И ние майки имаме. Оставили сме ги да плачат и да чернеят по нас. Й. Йовков, СЛ, 162. Някъде през ниви и ливади / се синеят змейови грамади;/ там злочесто нощ и ден / чезне либето по мен. Н. Ракитин, Ст II, 121. Тя ме иска, аз по нея / мир не зная, луд лудея. П. Яворов, Съч. I, 36. // Разг. За посочване обекта на склонност, на увлечение (означено от съществителното). Той е по мачовете, аз по операта. △ Пада си по театъра. △ Тя е по сладкишите, а мъжът ѝ по фините мезета и вина.
7. Обикн. със същ. в мн. За посочване на място, поредица от места или на пространството, района, където се извършва нещо; в, из. Той беше от града, но търсеше работа по селата. Й. Йовков, ЖС, 8. Настана голямo оживление и по махалите. Д. Талев, ПК, 141. Щерьо започна да мисли за "мълниите", които трябваше да разлепи по цеховете и бригадите. Д. Кисьов, Щ, 476. Аз в моята кула рядко чувам що става по света. Ив. Вазов, Съч. XX, 64. Монахът от време на време повишава гласа си и той се разлива по широката стая като остър, каменен шепот. Eлин Пелин, Съч. I, 139. Калугерите ни поведоха по пещерите и по черковите и показаха ни сичко, щото е останало от Христа и от неговите стари апостоли. СбПер. п II, бр. 34, 270. През деня скита по улиците и нищо не чете. // За посочване на поредица места, където се печата, прожектира, представя, разпространява нещо. Човечец сиромах,/ но нещо писал бил за кръчмата позната / по вестниците, та затуй е във средата / на първенците ѝ добре приет. К. Христов, ЧБ, 240. По вестници и списания — порноснимки, по екраните — порнофилми, по театралните сцени — порноспектакли.
8. За посочване на част от тялото или нейно движение, където се отразява някакво душевно или физическо състояние. Не можеше да забележи човек по нейното спокойно
и бяло лице,.., че тя е нещастна. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 21. Широкото му и румено, малко позагоряло лице бликаше от здрава младина. По него се четеше безгрижност. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 19. По страните му избиха червени петна от смущение. △ По треперещите ѝ ръце се разбираше, че бе изплашена. △ По устните ѝ плъзна усмивка. // За посочване на глас, звуци и под., които отразяват някакво душевно или физическо състояние. По гласа му позна, че е настинал здравата. △ По хриптенето се разбираше, че трудно диша. △ По дружелюбния лай на кучето стана ясно, че приближаващият човек е неговият стопанин.
9. За означаване посока на движение. И бързишката излезе и тръгна по посока на конака. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 33. Еленът с късите рога се озърна и като не видя стадото си, тръгна по следите му. Ем. Станев, ЯГ, 110. Немците не издържаха натиска и отстъпиха. .. Окуражени от успеха, българските дружини ги последваха по петите. П. Вежинов, ВР, 122. Опълченската рота,.., вървеше по дирите на настъпващите войски. Елин Пелин, Съч. II, 153.
10. За посочване средството или пътя, начина, с помощта на които се извършва, осъществява нещо. Първото позвъняване по телефона бе от полицейския участък. К. Ламбрев, СП, 182. Ян Бибиян предаде по радиото всичко, каквото беше се случило миналия ден. Елин Пелин, ЯБЛ, 778. Аз пиша на консула, Вашите писма да ги праща не по пощата, а с куриера. АНГ I, 261. Фабриката работи бързо, но пренасянето било трудно. От Германия в Австрия, после в Сърбия, по Дунава, по море, по железници. Й. Йовков, Ж 1945, 109. Изпратих колет по куриер.
11. Обикн. с нечленувано отвл. същ. — за посочване на причината за някакво действие, проява; поради. Аз му бях защитник и той биде оправдан по недоказаност. Ив. Вазов, Съч. XXVII, 26. Всеки от пътниците имаше определено място. За хората от нашата каюта — лодка № 2. Ако по някаква случайност в нея няма място, тогава трябва да използуваме саловете. Г. Белев, КВА, 325. Синовете и снахите на Герака,.., гледаха къщата и вършеха полската работа, подпомагани от двама млади ратаи и от стария Матей Маргалакът — самотна душица в света, прибрана по милост от дядо Йордан. Елин Пелин, Съч. III, 10. По същата причина, когато говореше, Медара имаше обичай да държи ниско брадата си, към гърдите. Й. Йовков, АМГ, 132. Прекратиха делото по липса на доказателства. △ Отсъства по болест. △ Върши всичко това по задължение. △ По невнимание набра погрешен номер. ● Остар. Като мислят, че и болестите дохождат по влиянието на луната , хората намират някакви си връзки между вървежа на болестта и изменението на луната. Ч, 1872, кн. 16, 744. // За посочване на причината за наличие на някакво качество. Все пак посочените черти ни откриват Каравелова като писател по призвание, по наклонност и дарба. Б. Ангелов, ЛС, 210. Интелигентен по природа.
12. С отвл. същ., обикн. следвано от несъгл. опред. с предл. на — за посочване на фактора, който оказва влияние, има значение за някакво действие; според, съобразно. Всичко ставаше по волята на жена му, на Севастица. Й. Йовков, АМГ, 216. Изпитът се започна от първия клас, по програмата. Ив. Вазов, Съч. XXII, 67. Купът бързо намаляваше и хусарите дълго бъркаха между копията и мечовете, докато всеки си избере оръжие по своя сгода и мярка. Ст. Загорчинов, ДП, 320. Развикаха се здраво / и всичките очи, като по даден знак,/ обърнаха се пак / към домакинката Росица. К. Христов, ЧБ, 219. Завесите избра по вкуса на сестра си. △ Води се по разбирането на специалистите в тази област. △ По зова на сърцето. По заповед на директора. По преценка на журито. По лекарско предписание. По искане на служителите. По желанието на децата. Облечен по последна мода. По законите на красотата.
13. За означаване на целта на някакво действие. Замина в София по делото. △ Пристигна по важна работа. △ Излезе по пазар. ● Остар. Дене мъжете често отиват по лов. Ст. Шишков, ЖБ, 38. През 1881 год. бях отишел в Одеса по лекувание. Пряп, 1903, бр. 70, 4.
14. За посочване начина на действие: а) В съчет. с нареч. от прил. на -ски или в съчет. със същ. — Наистина, кому служа аз? На Бога ли? Той ме е създал човек, но по човешки ли му служа аз? Елин Пелин, Съч. IV, 90. — Тъй вярно, господин фелдфебел!.. Никола отговори правилно и точно по войнишки. Й. Йовков, Разк. I, 28. Малко по-настрана от нея, .. , седеше по турски върху рогозката свекърът, дядо Стефан. К. Калчев, ПИЖ, 128. Цонка предпазливо продупчи роклята си на хълбока и овря там оръжието, .. , и го закрепи по начин да не пада. Ив. Вазов, Съч. XXVII, 140. Настаниха се по царски в луксозния хотел. △ И този спор бе разрешен по нашенски. △ Поделиха си хляба по братски. △ Заловиха се по мъжки за работата. △ Прегледа по ред всички чакащи пред кабинета му. △ Всичко се изпълнява по часовник. △ По бързата процедура. б) Книж. В съчет. със стари дат. форми на прил. Сегашните хора тъй са — нема пукната пара̀ в джоба си, ама ще се качи на автомобил, ще се напери, каточе е княз. А ние и чифлик имаме, и земя имаме, а пък си ходим по старому — с файтони със звънци. Й. Йовков, М, 138-139. Още има навик да поздравява по военному. △ Посрещна гостите по домашному — не се облече, а
остана с износената си домашна роба. △ Опитва се по новому да осмисли литературните процеси. △ Всеки по своему тълкуваше случилото се. в) За посочване езика, на който се казва, изрича или пише нещо; на. Пазеше строго каноните черковни, четеше евангелието по български. Ив. Вазов, XXVI, 70-71. Мога ли всичко да повторя, стара ми е главата и не помни, па и той де по нашенски, де по гръцки хортуваше. Ст. Загорчинов, ДП, 104. — Чорбаджи, отвори! — извикаха по турски. Ив. Вазов, Съч. XXII, 16. Разговаряха по френски.
15. Обикн. с нечленув. същ. очи, гръб, корем след глаг. за състояние, движение на тялото — за означаване положение, начин на разположение на тялото при това състояние, движение. Общинският слуга страхливо прекоси градината, но щом излезе на пътеката, ужасен се стъписа. Там, съвсем близо до краката му, лежеше по очи кметът, огрян от буйния огън. П. Вежинов, ВП, 25-26. А Зъмка [кучето] .. се ползуваше от правото да не стои вързана, тичаше из двора, търкаляше се по гръб и се белееше в здрача. Ем. Станев, ЯГ, 24. Теню, .. , щом видя ротния, изправи се и тръгна напред. Сърбите го забелязаха и откриха огън.. Той се обърка, .. , залюля се и падна по очите си. К. Петканов, МЗК, 51-52. Щом заекът се изгуби към реката, тя, лисицата, пропълзя по корем и безшумно се озова на мястото, където се виждаха следите му. Ем. Станев, ПЕГ, 39. Добре плува по гръб. △ От дете спи по корем.
16. За посочване на състоянието, вида на облеклото на някого в някакъв момент или въобще; с. Изведнъж кръчмарицата замлъкна и се огледа. — Господи! — извика тя — по риза ли ще посрещам гостите? Ст. Загорчинов, ДП, 115. Тая прохладна майска вечер чорбаджи Марко, гологлав, по халат, вечеряше с челядта си на двора. Ив. Вазов, Съч. XXII, 9. Нона не беше ходила по бански костюм из града. Й. Йовков, ЧКГ, 227-228. Не се срамува от нищо, ей! Единият ми син беше по пижама, а тя влезе и му пъхна една книга в ръката. К. Калчев, ДНГ, 87. През лятото ходи по чехли или сандали. △ В къщи стои по дебели вълнени чорапи. △ Излиза навън по терлици. △ Ходи из двора по налъми. △ Переше и затова посрещна неочакваните гости по запретнати ръкави.
17. Със същ. име, фамилия и под. — за посочване как някой или нещо се нарича, именува или как се обръщат към него; на. Карл VII изгубил си бил вече всичките надежди, че ще може да ся задържи на престола,..; ненадейно една млада селаченка по имя Ивана д'Арк изменила обстоятелствата. ВИ, 1867, 95. Обръщайте се към нея по малко име. △ Изреди по фамилия всички присъстващи.
18. За посочване на времето, когато се извършва, става нещо: а) В съчет. със същ. или същ. с прил. Тъкмо по обед, когато всички жътвари седнаха да пладнуват, по новомахленския път се запраши. К. Петканов, Х, 171. Стигнах на ветърницата по мръкнало смазан, съсипан. Й. Йовков, ЖС, 153. Обади ми, че по хладовина ще тръгне за село. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 87. Аз го видях по икиндия. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 88. Ех лудо, друго лудо чака / на извора от снощи кака:/ на него бързам по роса / целувка аз да отнеса. К. Христов, Кр, 31. По ранина. По изгрев слънце. По пладне. По светло. По здрач. По малките часове. По късните часове. По тъмна доба. По нощите. б) В съчет. със същ. — название на празник или на селскостопанска дейност. Засрещаха се и ден, по празниците, даже в училището. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 101. Пролетните сеитби отколе бяха привършени и по Гергьовден настъпиха по-свободни дни. Й. Йовков, Ж, 109. Веднаж, като си седехме в собата — това беше по свети Андрея — като си седехме с мама самички, дохожда един чивяк , нашенец, и ми подава писмо с обгорени краища. Т. Влайков, Съч. I, 36. Аз по Коледа подкарах тридесет и втората си година. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 23. Това бе по първа копан на кукурузята. Т. Влайков, Съч I, 1941 13. Преди Великден, .. имахме голема горещина, .. А по Възкресение имахме време весело и хладно. ЦВ, 1859, бр. 430, 2. По жътва пристигаха от града бригадири да помагат на полето. △ По гроздобер беше заминал от село. в) В съчет. с показ. местоим. и същ. време, час. Този човек беше облечен в червен износен забун с петлици, каквито носеха по онова време царските соколници крагуяри. Ст. Загорчинов, ДП, 32. Все такива разговори, .. , бяха залисали по това време всички в кръчмата. Й. Йовков, Ж, 15. И аз чух как пеят [птиците]. Пеят, защото сега имат пилета. — Как пилета? По това време? Ем. Станев, ЯГ, 57. По него час тръгва влакът за София. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 122. г) В съчет. с въпрос. или неопред. местоим. и същ. време. По кой час мога да дойда? Ив. Вазов, Съч. X, 6. Солдатите ни даваха драговолно да пием от тенекиите им. .. По едно време, обаче, и у тях се свърши водата. ПССъч. I, 50-51. Не знае по кое време пристига влакът. △ По кое време се връщаш? △ По някое време отронва някоя и друга дума. △ Идват по никое време. д) В съчет. със същ. време и предл. на. Срещите и договарянето станаха по време на панаира в Пловдив. △ По време на дискусията се чуха много интересни мнения. △ По време на световното футболно първенство улиците рано опустяваха. △ Чете и нощем по време на сесия.
19. С числ. или количествено прил. и същ. или с нареч. за количество — за посочване на количеството или продължителността на
някаква дейност, действие. Скривай дирята си и хитрувай! — И зайчето започна да хитрува. По три пъти се връщаше на едно и също място. Ем. Станев, ЯГ, 50. И усети се, защо припка Райка май всяка вечер в бостана да реди нящо, и защо тя се бави там по толкова си време. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 11-112. Той [Тоню] се връщаше от училището много рано. Три пъти седмично имаха по два часа на ден и три пъти по три часа. Г. Караславов, ОХ, 374. — Командирът едва ли ще се съгласи да те остави. .. А и ти ядеш по много. — Няма да ям по много — съгласи се Борован и на това условие. Д. Ангелов, ЖС, 188. По цял ден учи. △ По цели дни не излиза навън през зимните месеци. // Със същ. за количество в съчет. с друго същ. — за посочване на количеството от нещо (означено от другото съществително). — Ей, момче, на всяка маса по кило вино да сложиш от мене. Елин Пелин, Съч. I, 185. Пенка подава ръка на другарките си и им казва по некоя добра дума на раздяла. Т. Влайков, Съч. I, 24. После са примолиле на сърбите да им дадат барем по коричка хлебец, за да не умрат от глад. НБ, 1976, бр. 2, 8. Раздадоха по пакет суха храна за екскурзията. △ Изпратиха по няколко хиляди лева като помощ на домовете за сираци.
20. В съчет. с повторено числ., количествено същ. или нареч. — за посочване на количеството на означеното от числителното, съществителното или наречието, което се проявява, дава, събира и пр. последователно и в равен размер. Пръв се надигна от мястото си Михаил Асен и полека се доближи до баща си. .. Един по един се вдигаха и другите боляри и воеводи. Ст. Загорчинов, ДП, 380. Малко по малко разговорите почнаха да се подновяват. Й. Йовков, Ж, 19. Едно момче донесе пахар мляко. Насила отвориха устата му и го наляха. Отначало едва поглъщаше, но глътка по глътка изпи цялото мляко. К. Петканов, Х, 181. В разтвор от цинков сулфат .. се налива капка по капка натриева основа, докато се получи гъста утайка. Хим., V, 63. Ехти величествено хорът / на многохилядний народ / и звук по звук на българския род / из най-дълбоките се тайници издига. К. Христов, ЧБ, 204. Левче по левче. Стръкче по стръкче.
21. За посочване стойността, цената на нещо или възнаграждението на някого в парична единица. Литър мляко се продава по 8 лв., а хлябът — по 5 лв. △ Купих плат за костюм по 50 лв. метъра. В магазина има кукли по 30, по 50 и по 27 лв. △ Дават по десет лева на тон. △ Вземат по двеста лева месечно. ●С предл. за. Пет години [Доню Дудунков] пренасял железа, търкалял пълни варели, мъкнал на гръб сандъци, за по триста гроша на година, храната и едни обувки. Чудомир, Избр. пр, 98. // В съчет. с предл. за, на, от, с и следв. числ. и същ. — за посочване на размера, количеството на означената от съществителното величина, предмет, които са равномерно разпределени. Когото от шивачите и да попитате, ще ви разкаже, че от влизането на правилника в сила, цената на всякой метър материя е уголемена от фабрикантите с по 20-30 стотинки. Г. Кирков, Избр. пр I, 49. Къщите обикновено в Родопите се правят каменни, много трайни, вътре дървени, по на два, или на три етажа (ката). Ст. Шишков, ЖБ, 1886, 33. Осъдените по за 15 години са тия: Киро Ботйов, от селото Калофер, в Пловдивско .. и Иван Кръстев от Охрид, който се е преселил в Русчук. НБ, 1876, бр. 20, 79. Тези села са на по 10 км. разстояние оттук. △ Повечето от децата в блока са на по 5-6 години. △ Разделиха се на групи от по шест човека.
22. Между две числ. — за посочване на множителя при математическото действие умножение. Двадесет по пет е равно на сто. △ Напиши две по три и реши задачката. △ Десет по три прави тридесет. // Название на математическия знак (Х или .) за действието умножение. Затвори скобите и напиши едно по, а сега отвори нови скоби и запиши в тях двадесет делено на пет плюс две.
23. За посочване на атмосферни природни условия, при които става или се извършва нещо; при, в. Извежда детето по студа. △ По най-голямата жега бяха на нивата. △ Работеха и по горещините на строежа, под палещите лъчи на слънцето. △ Тръгнаха по хладина.
24. За посочване на сфера на дейност, знания, специалност, занимания, интереси, разговори и под. Повече обичах да чета тогава други книги, главно по литература, и особено някои руски писатели. Т. Влайков, Съч. III, 44. Учителят Баташки имаше час по география. Й. Йовков, ПГ, 130. Груда живееше в Роса и се прехранва со скудните залъци на волен учител по музика. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 28. Дойде ли Света Неделя — свиква селяните в училището, държи сказки — пак по земеделие, по стопански работи. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 75. Ние знаем, че Руското правителство отколе искало мнението на своя генерал [Игнатиев] и вещ дипломат по източните работи. НБ, 1876, бр. 3, 20. Преподавател по френски език. Професор по анатомия. Треньор по бокс. Шампион по художествена гимнастика.
25. За посочване на признак, който е основание за сравнение, съпоставка, класифициране и под. Щом царят седна на мястото си до златното блюдо, болярите и иноците се наредиха наоколо по знатност и години. Ст. Загорчинов, ДП, 372. Рядко имаше някой да се мери с него по хубост и сила. Й. Йовков, СЛ, 158. Хайне го обайва със
своята нежна и ефирна духовитост, а по тънката ирония той няма равен. Ив. Вазов, Съч. IX, 137. Майка ѝ на младини беше същата присмехулка, .. Зина и по фигура, и по душа ѝ прилича. А. Гуляшки, МТС, 84. Пръв по математика. Втори по важност. Последен по бедност. // След кач. прил. и в съчет. с отвл. същ. За посочване на признака, проявата, по които се характеризира означеното от прилагателното или съществителното качество. Късни по време са тези паметници. △ Отлични по вкусовите си качества, тези храни са много търсени на пазара. △ По-късен по поява е този инструмент. △ Зрял по поведение е този младеж. △ Образцов по подредба. Добър по характер. // За посочване на признака, по който някой се свързва в някакви отношения. Как да ся не постараеш да направиш колкото е възможно повече добро на человеците, които ти ся братя по вярата, по живота. Ч, 1871, кн. 14, 431. Кръвни братя по майка. Племенник по мъжова линия. Братовчеди по майчина линия. Род по бащина линия. Наследници по линия на жена ми. Братя по дух. Братя по идеи. Другари по оръжие. Другари по идеи. //За посочване на признака, причината, с оглед на които се прави някакво заключение. Че бе бедна девойка, по всичко личеше това: и по пестовното ѝ пътуване, и по скромните ѝ дрешки и по напуканите ѝ ботинки. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 33. Той беше съвсем побелял човек, прав още, висок и по всичко приличаше на стар военен. Й. Йовков, ВАХ, 92. Да речем, едно нещо ще бъде такова, каквото го показва хипотезата, не защото ние имаме несъмнени доказателства за това, а защото съдим за него по аналогия — по нещо друго, което е прилично на първото. Г. Томалевски, АН, 192.
26.В съчет. с повторено същ. за интервал от време (час, ден и под.) — за посочване на непрекъснатост, последователност, постоянна проява на нещо през означения от съществителното интервал от време. Поповете, .. , поглеждаха час по час из олтаря въпросително и в недоумение. Ив. Вазов, Съч. X, 29. За да не замръзнат конете, час по час правеха лудешки волти наоколо. Й. Йовков, Ж, 65. Ще стане то без болка и без вик,/ без сътресения, несетно миг по миг. К. Христов, ЧБ, 171. Минута по минута. Ден по ден. Месец по месец. Година по година.
27. Остар. и диал. За посочване на следване, последване на нещо или някого; след, подир. Асен в яростта си изпратил войници по мене да ме убият, дето ме намерят. Ив. Вазов, Съч. XX, 65. Свещенникът в среброткан хитон тръгна напред, народът по него. Елин Пелин, Съч. III, 89. Той бе служил няколко години, като основен учител, едно по друго в три села. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 100. По Бориса-Михаила царувал Владимир -Симеон. ВИ, 1867, 120. Отбегнала ми Петкана / дури в зелени ливаге;/ селата търчат по неа:/ "Постой, Петкано, почекай!". Нар. пес., СбБрМ, 1942, 369.
28. Остар. В съчет. с числ. и същ. час — за посочване на определен час; в. Сутринта, по десет часа, аз тръгнах назад за Своге. Ив. Вазов, Съч. XVII, 32. На утрешния ден, във вторник часът по пет, тръгнах направо за Шумен. Дун.,1866, бр. 82, 1. Пишат ни от Провадия, че на 30-ий мая в понеделник часа по седем, като притъмнело времето .., паднала трескавица. Дун., 1866, бр. 82, 1.
29. Остар. За посочване на въздействие, помощ, влияние и под. от страна на нещо или някого по отношение на друго нещо или на другиго; под, поради. По влияние на химически действия, които стават в организма, и по действието на топлината те [белтъчините] дохождат в твърдо неразтопимо състояние. С. Веженов, Х (превод), 94.
◊ По отношение на; по отношение към. Остар. Сложен предлог. Относно, спрямо, колкото (що) се отнася до, що се касае за. Колко наивен бе по отношение на жените тогава! Д. Димов, Т, 545. Не оправдавах унинието си ни по отношение към себе си, ни по отношение към общото положение. К. Величков, ПССъч.I, 26.
ПО-. Глаголна представка. За образуване на глаголи със значение: 1. Извършване на действие по повърхността на нещо, напр.: поглаждам, поливам, постилам, покривам, поставям, повивам, полазвам и др.
2. Покриване повърхността на обекта на действието с нещо или разпростиране по цялата повърхност, напр.: позлатявам, посребрявам, поцинковам, посипвам.
3. Вършене на действието в слаба степен, леко, напр.: побутвам, помръдвам, попоглеждам, покритикувам, поразглеждам.
4. Вършене на действието от време на време обикн. в слаба степен, леко, малко (само чрез несвършения вид на глагола) напр.: попийвам, побийвам, повейвам, поигравам, пояздвам, поизлизам, поработвам, поприпечелвам.
5. Вършене на действието в кратък период от време, напр.: побавям се, побеседвам, повозвам, позадържам, погладувам, позанимавам, поспивам, повалявам.
6. Придобиване на някакво качество, на някаква характеристика, напр. побелявам, побеснявам, погрознявам, позеленявам, потъмнявам, побългарявам се.
7. Придаване на някакво качество, на някаква характеристика на нещо, някого, напр. побелвам, почерням, поробвам, помрачавам, побългарявам, поевропейчвам.
8. Поставяне на начало на някакво действие, започване на действието, напр. повличам, повеждам, политам, понасям, потеглям.
9. Разпространение на действието върху целия обект или върху много или всички обекти от дадено място с насоченост към определен резултат; изпо-: потрошавам, почупвам, покършвам, потапям, поделям.
10. Постигане на резултат от действието, напр.: поправям, повреждам, порязвам, пожънвам, повярвам, покайвам се.
11. Насочване на действието към някакъв обект, напр.: подавам, подарявам, поемам, помервам.
12. Насочване на действието в някаква посока, обикн. нагоре или надолу или извън, напр.: повалям, потискам, повдигам, пораствам, помятам.
ПО частица. За образуване на сравнителна степен: а) при прилагателни и наречия: по-; повече. Между хората отново се надигна ропот, ала по-слаб и недружен, защото повечето бяха заети да изваждат от торбите си убития дивеч. Ст. Загорчинов, ДП, 32. Тоя дядо Либен играе по-харно и от самодивите! Л. Каравелов, Съч. II, 102. Двата жребци ги държаха в най-тъмните ъгли на обора, защото колкото повече на тъмно стояха, толкоз по-люти и по-буйни биваха. Й. Йовков, АМГ, 135. Живота ще дойде по-хубав от песен,/ по-хубав от пролетен ден. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 39. По-скоро, хайде! Че да се впряга. П. Яворов, Съч. I, 39. Мечтаем за по-щастливи дни. б) при съществителни, глаголи и съчетание от предлог и съществително: по̀; повече. Но за тия работи Асланов е по̀ майстор. А. Константинов, БГ, 51. Че има ли някой по̀ да обича работата от леля ти Гена? Т. Влайков, Съч. II, 42. По̀ за вярване е, че тя [вълчицата] се крие тъдява някъде из нивите. Й. Йовков, ВАХ, 150. Но нямаше що — туряха ги, .. по̀ към средата, а на тяхно място, в дъното на плуга впрягаха Комура с другаря му. Й. Йовков, АМГ, 98. Колкото по̀ на студено спят, толкова повече се каляват. △ У тях по̀ на почит са чуждите от своите.