ПОАНСОН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОАНСО̀Н м. 1. Техн. Основна, изпъкнала част на инструменти за щамповане и пресоване на метали, за формуване на течни смеси и др., с която чрез натиск се получава изделие, детайл с определена форма, размери или изображение. Нажежената до червено стоманена ламарина са поставя в мат‑

рицата и под действието на поансон и преса .. се получава желаната форма. В. Геров, ПКВ, 271. Когато сложиха върху матрицата първата алуминиева плоча и поансонът падна с тежък удар, металът се беше източил тънък като фина ламарина. ВН, 1958, бр. 2051, 2.

2. Печат. Изпъкнало стоманено изображение на печатарски знак, с което се отливат матрици.

3. Геогр. Условен знак на географски карти.

— От фр. poinçon.