ПОБАВЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОБА̀ВЯМ1, ‑аш, несв.; поба̀вя, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Постоявам, обикн. при дете, за да го гледам, занимавам. Ако видиш Пенка навън, кажи ѝ да доде да побави тоя размирник — няма да ме остави на хорото да отида. П. Тодоров, Събр. пр II, 161. Този неделен ден двамата старци.. бяха успели за измолят момиченцето от Яна, за да му се порадват и да го побавят. К. Калчев, СТ, 262. И аз побавям бебето често.
ПОБА̀ВЯМ2, ‑яш, несв.; поба̀вя, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Рядко. Бавя1, забавям някого или нещо за малко, за кратко време; позабавям. Най-сетне щеше да им покаже, че и той знае нещо повече от тях. Но... нека първом ги поумори, малко да ги побави. П. Проданов, С, 127.
ПОБА̀ВЯМ СЕ несв.; поба̀вя се св., непрех. Бавя се за малко, за кратко време; позабавям се, помайвам се, помотвам се. Гърдьо се побавя, колкото да си почине, поглежда към къщата и по друг път .. тръгва към могилата. Й. Йовков, ЧКГ, 317. Войникът се обърна нерешително, побави се малко, сякаш съобразяваше какво още можеше да каже в своя защита.. и мълчаливо излезе. П. Вежинов, ВР, 207. Слезе с тежки стъпки, побави се още при долната чешма и като хвърли поглед към селото .., пое котленския път. П. Константинов, ПИГ, 208.