ПОБАЩИМА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОБА̀ЩИМА ж. Остар. и диал. Побащим. Доктор Странски .. присъствувал [на сватбата] още и като кум, и като побащима, и като свидетел. З. Стоянов, ХБ, 217. Нямам ли нейде някого, / я майка, я помайчима, / я братец, я побратима .. / я баща, я побащима / да ми водица донесат. Нар. пес., СбГЯ, 16.