ПОБАЩИМЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; побащимя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Диал. Поканвам, вземам някого за побащим на сватба.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1901.