ПОБА̀ЩИНА ж. Остар. Родина, отечество. Кога ся върна той [Цимисхий] от Цариград, викна Бориса и му обади като на роб, че му дава блъгарското царство като милостиня .. — Моя побащина връща ми руският княз, отговори Борис. Ел. Мутева, РБЦ (превод), 187.