ПОБЕДЕН —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОБЀДЕН, ‑дна, ‑дно, мн. ‑дни, прил. 1. За сражение, битка, война и под. — който завършва с победа, в който се постига победа; победоносен. Грузия е била изложена на безчислени нашествия, целият ѝ живот е върволица от героически сблъсквания, ту победни, ту нещастни. Ив. Вазов, РИ, 91. През двувековната, тежка, но победна антиколониална борба индийският народ не е изоставил своята древна култура. ВН, 1958, бр. 2003, 4. Куп горди испанци в чертог запустял / празнуват победна война. Ив. Вазов, ИПГ (превод), 128. Победен поход. Победна атака.
2. Който е свързан с победа; победоносен. — Значи заедно ще водим войната до победен край, чак до Берлин. Ив. Мартинов, СНУ, 129. Десница грозна сложи над Багдад/ Тимур-Елана. И пожела тогава паметник в града / за спомен на победната си слава. П. П. Славейков, ЕП 1917, 61. Девети май е победният ден над хитлерофашизма. Победно време. // Който символизира победа, израз е на победа; победоносен. Гордо вейте се под небосвода / български победни знамена! Ив. Вазов, Съч. V, 18. На челата им никога лаври победни / не потрепват с нетленни листа. Хр. Смирненски, Съч. I, 117. Двадесет и осем годишен, той [Софокъл] в едно поетическо състезание с Есхила спечелил наградата и получил победния венец. Н. Михайловски, РВК (превод), 130. По-голямата част от носовете на Атика, на Пелопонес .. били украсени с храмове, надгробни и победни паметници. Н. Михайловски, РВК (превод), 134.
3. Който изразява или е свързан с радост, гордост, задоволство от постигнатата победа; победоносен. Гласът на радиото гърмеше празничен, победен, радостен, сякаш в него се обаждаше дълго потисканият вик за живот. Ем. Коралов, ДП, 165. Те [войниците] се връщаха морни. И по лицата им грееше победна радост. Н. Райнов, ВДБ, 16. "На върха, на върха!" И движи той бледен / с усилия сетни нозе и ръце, / трепери да бликне възторга победен, / задържан от скрита тревога в сърце. П. К. Яворов, Съч. I, 91. Днес зачувам тръбен звук / и вик победен — утешен съм: / чрез сабята на моя внук / сто пъти ази отмъстен съм. Ив. Вазов, Съч. V, 171. Победни песни.
4. С който се побеждава, който носи победа; победоносен. Да работим! Няма тук оръжье / по-велико, силно от труда. / Само то е вярно и не лъже, / света ломи, победно е всегда. Ив. Вазов, Съч. III, 210. И ний ще победим. / Че силата ни е во вярата ни свята — / победно в битвите оръжье на земята. П. П. Славейков, КП ч. III, 132. Победен меч. // Спорт. Който довежда до победа в състезание, мач и др. спортни игри; победоносен. Победен гол. Победен удар.
5. Рядко. Поет. Който печели победи, на когото е присъщо, свойствено да побеждава; победоносен. Ако трябва да дадем едно по-висше определение на човека, трябва да го наречем победно същество .. Сред всички живи същества само човекът крие в душата си тая никога нестихваща жажда за завладяване. Ас. Златаров, Избр. съч. III, 207. И шепне гаснещий поглед завета / на.. победни деди. Т. Траянов, ББ, 20.
ПОБЕДЀН, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от победя като прил. 1. Който е претърпял поражение в сражение, битка, война и под. Тия безвредни гърмежи приличаха повече на просто ругателство, нервозен и ядовит жест на победения противник. Й. Йовков, Разк. II, 164-165. Острието прониза нежната плът на врата му, / но му не сряза гръкляна туй тежко копие медно, / та победения воин можеше пак да говори. А. Разцветников, Избр. пр III (превод), 51. Във Втората световна война победената страна е Германия. // Който е претърпял неуспех, загуба в състезание, мач и др. спортни игри. Победените футболисти напуснаха игрището с наведени глави.
2. Над когото или над който е спечелено надмощие в конфликт, съперничество, бедствие и др. Не се боя и да умра дори, / че в твоето сърце ще ме замести друга .. / Протегнеш ли ръце, ще вижда тя, / че те към мене все са устремени .. / и ще си иде мълком — победена. Л. Даскалова, Ст, 94-95. Краси се, граде, и цъфти .. / Дано със теб се укроти / и победената стихия. Ив. Вазов, ИГП (превод), 96.
3. Като същ. победен м. Лице, което е претърпяло неуспех, поражение в битка, борба, конфликт, спор и др. Противоп. победител. Своеволието и самоуправството .. предаваха всяка минута на града физиономия на превзет град, с победители и победени. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 216. С такова дълбоко достойнство човек се изправя едва пред края си — когато проумее безсмислието .. на цялата житейска борба, от която е все едно дали ще излезеш победител или победен. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 456. Сега за‑
ставаме жена срещу жена, / и виждаме, не сме си тъй омразни .. / Но нека да призная, / победата е твоя, Теодоро, / а победената съм аз. М. Петканова, ЦТ, 89. Спартанците отнели на победените не само малката им поземлена собственост, но и личната им свобода. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 145.